Образът на Нено и Неновица в глава и от повеста Мамино детенце на Л.Каравелов

В повеста Мамино детенце Л.Каравелов изразява идеята за паразитността на чорбаджийската класа и вредноста на възпитанието която дава.Това е следствие от целия празен и експлоататорски живот на чорбаджиите. Тази идея не е изразена пряко тя произтича като извод от картините и действията. Особено силно тя се чувства в описанието на чорбаджийското семейство, в диалозите между героите, в обяснителните думи на писателя.

В първа и втора глава ва повестта портретната характеристика, съчетана с речта и мислите на главните герои Нено и Неновица, дава ясна представа за тяхното безполезно съществуване и консуматорски начин на живот, за липсата на нравствени достойнства. Във физическите и духовни портрети на героите са събрани най-характерните отрицателни черти на чорбаджийското съсловие.

Ведрата и жизнерадостна майска картина с която започва повеста, рязко контрастират на тишината и спокойствието което цари в трендафиловата градина на Нено чорбаджи. С помоща на карикатурата, авторът заостря и преувеличава основните характерни черти на героя си.

Авторът започва описанието на Нено чорбаджи , с контрасно сръвнение, то е наподобено на две либеници, дебело , мазно и безформено. Чорбаджията е човек на бездействието ,мързела и блаженството, още по-злъчен в сравненията си става писателя, когато рисува лицето на това нещо, те са грозни и отблъсващи ушите и носът са сравнени с подлоги, устата прилича на дупка, мустаците са стърчащи, черни снопчета козина. Нено чорбаджи е изобразен като тяло, като нещо, неудушевен предмет, който няма духовни потребности. Най силно това е изразено ,чрез описанието на очите, веселите очи излъчват блясък, пълните със сълзи очи излъчват тъга. Очите на Нено чорбажди са две черни точки, те не излъчват нищо,те са безизразни и могат да бъдат съживени само от звъна на грошовете.

Грозното и уродливо тяло на чорбаджията е облечено в скъпи дрехи, израз на господарското самочувствие и превъзходство през слугите. Облеклото е израз не само на неговото социално положение, но и на неговият морал. За Нено чорбаджи всеки ден е празник, нищо че навън кипи усилен труд. За него удоволствията са съществена част от безсмисленото му съществуване.

Портретът на чорбаджийското семейство се допълва с това на чорбаджийката, това нещо, на което авторът дори не дава име. Нейното лице е същевременно хубавичко и мазничко. Съчетаването на двете прилагателни отново внушава отвръщение. Но за разлика от Нено , който е отпуснат и ленив,интересува го само изстудената ракия и дебелата сянка,