Шинел повест за трагедията на малкия човек

Увод:

Гогол е сред писателите, които принадлежат към така нареченатанатурална школа в Русия през 19 век.Това е реалистично направление в развитието на руската литература , което поставя проблема за антихуманноста на руското общество . Типично за представителите на тази школа е, че те разглеждат проблемите намалкия човек- неговите терзания,мечти,неговият живот и неговият малък свят. Ето защо в своето произведение Шинел Гогол представя руската действителност такава каквато е . Това са картини на грабителство и разруха, на подтиснатост и безправие. Тази повест е гневна присъда над безобразната реалност, която унищожава не само духовно, но и физически малкия човек.

Теза:

В повестта Шинел Гогол се опитва да покаже горчивото самосъжаление на малкия човек. Повествованието започва с главния герой - Акакий Акакиевич, чийто образ става все по колоритен , тъй като са използвани много описания както на външния му вид , така (1) и на отношението му с останалите (2) .

Водейки се от положението в собствената си страна,Гогол смята,че нещата биха могли да се оправят ако висшестоящите погледнат на останалите хора с повече чувство на милосърдие,на братска загриженост и любов. (3)

Опитвайки се да получи съдействие от висшестоящите,чиновникът се сблъсква с тяхното безразличие,бездушие и грубост.Всичко това го довежда до трагичен край.

(4) Социалните условия за живот изолират и сякаш изхвърлят извън условната рамка на времето обикновения човек. Той е незначителен и малък, без стойности и значение за обществото и затова никой не забелязва неговото съществуване.

(5) На фона на несъвършеното устройство на обществената система героят се сдобива с идеал и в името на този идеал е готов на саможертва. Той не просто ушива шинела си, той го сътворява от себе си. За него това палто става неразделна част от живота му. Сътворяването на шинела променя и дребния чиновник.

(6) Несъвършеното устройство на обществената система превръща хората в жалки и назначителни затова след смъртта си злощастният писар не намира покой.Неговият призрак скита из града. Това показва, че не само смачканият от живота незначителен писар Акакий Акакиевич е жертва на всесилната бюрокрация и всевластния обществен ред. Нещо повече хората от това общество взаимно се нараняват и унизяват в името на реда.