Образът на майката в поемата "На прощаване"

Христо Ботев оставя дълбоки следи в българската литература.Стихотворението "На прощаване" е доказателство за заваршилия със саможертва живот на гениалния поет.Още в заглавието се очертава мотивът за раздялата.Лирическият герой търси упование и прошка от най-близкия си човек - майката.

В творбата двадесет и четири пъти е повторено обръщението "майко",два пъти "мале" и джа пъти "майноле".Това показва духовната близост между героя и неговата майка.Тяхната връзка е много силна и синът търси в най-близкия си човек съмишленик.Той се нуждае от нейната обич и подкрепа,нуждае се от нейното разбиране.

Лирическият герой категорично избира своя път.Той иска прошка от майка си.Знае,че й причинява силна болка,но не променя избора си.Иска да й спести страданието и се опитва да я успокои:

Не плачи,майко,не тъжи,

че станах азе хайдутин,

хайдутин,майко бунтовник,

та тебе клета оставих

за първо чедо да жалиш!

Бунтовникът е благодарен на майка си,защото тя го е дарила със силен и непокорен дух и смело сърце.Той ненавижда турците и изпитва силна любов към семейството и родния си край:

Но кажи какво да правя

кат ме си,майко,родила

със сърце мъжко,юнашко

та сърце,майко,не трае

да гледа турчин,че бесней

над бащино ми огнище.

Майката е тази,която го е възпитала да бъде непоколебим.Лирическият герой й е признателен.

Смъртта е най-възможният изход от борбата на бунтовника.Той знае това.Иска братята му да продалжат делото му.Моли майка си да бъде посредник между него и тях.Иска тя да им помогне да отмъстят за него:

Кажи им,майко,да помнят,

да помнят,мене да търсят:

бяло ми месо по скали,

по скали и по орляци,

черни ми кърви в земята,

в земята,майко,черната!

Майката трябва да напомня на по-малките си синове,че са имали смел и непреклоним брат.Те трябва да станат негови последователи.

Дори и лирическият герой да загине,майка му винаги ще го обича.Тя няма да спре да мисли за него.Готова е да приеме всяко негово решение.Би му простила за всичко.Майката ще е до сина си независимо от това какво става с него.Ако лирическият герой се върне като победител,тя ще е много щастлива.

Майката е свята за детето си.Тя страда с него и е готова на всичко.Преминава през много болка,но това не я променя.Христо Ботев създава образа на една силна и достойна за уважение жена.Тя буди в нас възхищение.Кара ни да се стремим да се справяме с трудностите като нея.Образът на майката в стихотворението "На прощаване" е незабравим и свят.