Образът на лирическия герой в поезията на Вапцаров

Наследила най-добрите традиции на нашата демократична и революционна литература, поезията на Вапцаров бележи качествено нов, по-висок етап в реализма у нас. В основата на тази поезия бележи голямата обич на Вапцаров към хората.

Мечтата на поета за създаване на високоетични борци се реализира чрез образи които придават голяма емоционална сила на стиховете, защото в тях човека е изобразен с ново отношение към света като преобразуваща сила на живота. Вапцаров утвърждава човека на бъдещето, който щурмува небето в името на човешкото щастие. Поетът разкрива духовното богатство и нравствената красота на героя, чиито основни качества са волята за борба, революционният оптимизъм и високото съзнание за граждански дълг.

Вапцаров отразява жестокостта на своето време. Той отрича онзи труд който убива красотата в живота. Унизителното положение на работниците претърпява естетическото чувство, ограбва духовното у човека. То ражда и класова ненавист, станала неразделна част от душевността на лирическия герой. Под влияние на възротителните идеи обикновеният човек става борец, израства в герой. Неговата всеотдайност към високите идеали го подготвя за подвиг, силната вяра в бъдещето му помага за духовното израстване. Лирическият герой е убеден в светлото начало на обикновения труженик, в съзряването на самосъзнанието като едно ново аз, което започ1ва със спонтанен вик на съпротива и завършва с пълното разгръщане на духовните сили на човека. Вярата в светлото бъдеще, в живота, който ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден. Тя дава увереност на малкия парижки гамен във възтържествуването на правдата:

И после устните синеят,

ала в очите жар гори,

ала очите сякаш пеят

Liberte cherie!

С мечта за бъдния живот се хвърля в боя и испанския работник. Окрилен от широкия небосвод и блесналия въздух, той уверено влиза в двубой със смъртта, политва пръв след сигнала на атаката. Устремът на Фернандес не може да бъде спрян, защото той изразява полета на всички негови другари към свобода и щастие. Борците са огрени в нова светлина, В очите им горят пламъци на смърт щастлива. Тяхната физическа гибел се превръща в победа на живота.

Лирическият герой на Вапцаров живее с ясното съзнание за необходимостта от жертви. Той не се колебае при мисълта да отдаде живота си в името на свободата:

Честно ще умра като

Работник

В боя ни

За хляб и свобода

Героят не се отрича от личното си щастие в името на борбата то се постига чрез цялостно отдаване на общото дело, чрез сливане с него. Тогава и собственият живот добива реалните си очертания на фона на всенародната битка. Възторжено поетът слял се с лирическия герой възпява само жертвата в служба на благородни цели:

Но да умреш когато

се отърсва

земята от отровната си

плесен

когато милионите възкръсват

това е песен,

да това е песен!

За него смъртта се превръща в част от живота като едно звено от безкрайната битка. Чрез нея борците се сливат помежду си, за да се превърнат в могъща сила, способна да помете всички прегради в неудържимия устрем напред: те се сливат в своята смърт, в един човек се сливат. Същевременно обаче физическата гибел помага и за пълното единение между личности и народ:

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото се обичахме!