Образът на Константин-Кирил Филоцоф според пространното житие

Житието е агиографско произведение с една основна цел да покаже на хората как трябва да живеят, за да получат ключа към Божия дом. За тази цел житиеписците използват биографията на отци, пророци, апостоли, праведни жени и мъже и учители. Църквата канонизира личността на първия наставник на славянското племе Константин-Кирил Философ.

В панонски легенди неизвестният агиограф създава представа за живота и делото на първия учител по духовност, за една от най-значимите личности в епохата, когато се създава и утвърждава славчнската писменост, за образа, вписан в душата на българина и в житийната традиция на старобългарската литература. В Пространното житие образът на Кирил концентрира в себе си чертите на необикновената личност, на съвършения християнин, на абсолютната християнска нравственост. В неговия художествен образ е въплътен идеалът на старобългарския човек за човеколюбие, нравствена извисеност, борбеност, вроден интелект и саможертва в името на демократична и хуманна кауза всеки народа да има своя писменост и чрез своя език да стига до Бога. В творбата Кирил е представен като литературен герой, идеализиран и натоварен с определени функции поучителни и образователни. За истинския християнин той е образец, обект на преклонение, прослава и подражание. В този смисъл в образа му са съчетани чертите на реалната историческа личност и на съвършения християнин. По този начин той се превръща в еталон за подражание за всички вярващи.

Още в началото на житието Константин е сравнен с един от апостолите на Христос апостол Павел. Оттук нататък той ще бъде уподобен с деянията си на апостола. Кирил се отличава с проявената божествена избраност той е седмото дете в семейството цифрата седем се свързва със светците, отказва да поеме чуждото мляко. Това предопределя мисията му на земята, като светец трябва да бъде откърмен с истинско майчино мляко. Доказателство за стремежа му към просветителство е сънят, в който от всички девици избира София, сиреч премъдрост. Избирайки мъдростта, младият Философ постига забележителни успехи в училище, което доказва не само отличната му памет, но и прилежността му. Той се лишава от много неща по пътя към Бога и доказателство за това е случката със сокола: Тъй милостивият бог със своето човеколюбие, когато не искаше детето да привикне на житейски удоволствия, лесно го улови.

Житиеписецът характеризира своя герой като ученолюбив и упорит младеж, изучил за много кратък период всичко за своето време. С изключителните си качества младият философ привлича вниманието на логотета, който се опитва да го възнагради със злато и му предлага