Образът на Кирил

Обаятелният образ на Константин-Кирил Философ в Пространното му житие събира в себе си чертите на изключителната личност, на съвършения вярващ, на високата християнска нравственост. Героят - светец въплъщава в художествен образ етико- естетическия идеал на средновековния човек, представата му за извисена духовност.

Константин Кирил Философ е историческа личност, но в житието той е литературен герой, идеализиран и натоварен с естетически, поучителни и познавателни функции. В този смисъл образът на агиографския герой е единство от конкретен и митологично символичен пласт той синтезира в себе си чертите на реалната личност и на съвършения християнин, пример за подражание.

В началото на житието доминира символно метафоричната организация на литературния материал. Детството и юношеството на героя са описани чрез чудесни елементи. Много епизоди алегории са натоварени със символичен смисъл :

• отказът на детето да поеме от чуждото мляко насочва към неговата богоизбраност;

• пророческият сън говори за предпочитанията на младежа към премъдростта;

• случаят със сокола насочва Константин изцяло да се отдаде на мисълта за нравствено усъвършенстване;

• епизодът с чужденеца говори за Кириловото ученолюбие.

Разказът за учението на Константин в Цариград разгръща в по - конкретен план качествата на героя. Чрез разширено сравнение житиеписецът го характеризира като талантлив младеж : И то тъй ги изучи всички, както друг би изучил само един от тези предмети.

Константин привлича вниманието на логотета, който иска да го възнагради със злато и му предлага богата и красива жена, княжеска титла и бляскава светска кариера. Но в името на небесните дарове философът отхвърля земните блага.

Младият философ благодарение на зрелостта на мисленето си побеждава в словесен двубой високомерния старец Аникс (патриарх Йоан VII). Полемическото изкуство на Кирил предопределя успешните му мисии със сарацини и хазари. Освен добър християнин Философът е още радетел за победата на славянската идея. Той е избран от императора да осъществи отговорната мисия във Великоморавия, за целите на която създава и славянската азбука.Този кулминационен момент в живота на Кирил житиеписецът пресъздава, като отново вплита чудо в разказа за героя сам Бог му яви буквите, т.е. славянската писменост е боговдъхновена.

Отново чудесните елементи и библейските фрази се преплитат с разказа за дейността на Константин в Моравия и Панония : И според предсказанието на пророка, ушите на глухите се отвориха да чуят евангелското слово, а езикът на гъгнивите стана ясен. На това Бог се зарадва, а дяволът се посрами.

Идеята за равноправие на всички езици Кирил защитава аргументирано, той изброява много народи, които славят Бога на свой език : Арменци,перси,авазги... . Той логически доказва, че както Бог е милостив към всички, изпращайки им еднакво дъжд , слънце и въздух, така щедър е Бог и към стремежа за духовно израстване чрез богослужение на роден език. Но най- голямата сила на полемистът Кирил е съсредоточена в отличното познаване на Писанието, чрез цитати от което окончателно разгромява своите противници. Представата за образа на героя се обогатява и от разказа за престоя на Философа в Рим, където папата и обществеността утвърждават неговото дело.

И в последните моменти от живота на Константин, който преди смъртта си приема монашеското име Кирил, и в последната му молитва, и в завета към брат му Методий