ОБРАЗЪТ НА КАТЕРИНА ОТ ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК

Една от най-пленителните героини в Железният светилник е Султанината дъщеря Катерина.Тя е носителка на абсолютната духовна свобода , а единственият й закон е законът на любовта. Идеята за твърдостта и отстояването на субективните решения в личния живот намира върхова изява в нейния образ. Тя ще изгради представата за новата личност в патриархалното семейство Глаушеви.

Образът на най-малката Султанина дъщеря се преосмисля като абсолютизиране на личното. Тя въплъщава красотата и жизнеността на женската природа, силата на виталната енергия и същевременно духовното и емоционално разкрепостяване на личността, наблюдателността и будността, преодоляването на консервативните морални и нравствени норми. Съдбата й разкрива трагичното изкупление на личната независимост, на свободния емоционален избор. Поведението й въплъщава традиционни черти от женската душевност: сила на страстта и неподвластност на чувствата, жертвена всеотдайност на сърцето, отстояване на собствените природни и човешки права.
Катерина от малка расте непокорна и, кажи го, луда. Началната поява на Катерина в романа е преосмислена през погледа на рилския монах. При срещата им гостуващият в къщата на Глаушеви монах усеща някаква неясна още сила.И казва: Боя се за теб и за всички, които ще те срещнат... Запази я, Боже, от грях и да не става оръдие на греха. т.е. предпази я да не направи компромис, да не се превърне в укротен, поробен и програмиран индивид от колектива и живота. Катерина трябва да остане емблематична личност, избраница. Трябва да бъде спасител на волността, достойнството, другостта, а не техният палач. Рилският монах се смущава и избягва да погледне на сбогуване в тъмните хубави очи на Катето. Страхува се да види ужаса от гибелта, която усеща.

У Катерина очебийно са се събрали и Дяволът, и Богът, нейното сърце е персонифицирана кръстопътност, то се стреми чрез избор да даде посока на обединените противоположности. Носейки глобалните кръстопътища у себе си (добро и зло, живот и смърт, традиция и бунт), Катерина е максимално жертвен образ и тъкмо чрез себежертвата тя е обречена да постигне умиротворението, изкуплението и подновения космически ритъм.

Талевата героиня е тази, която взривява спокойствието в Глаушевия дом: Катерина не можеше спокойно да понася тишината и мълчанието като че ли всички в стаята се бяха заклели да мълчат. Останалите герои носят дъха на примирението, сивотата, мъртвилото, скуката. А Катерина е стихия, която не може да бъде подчинена. Тя е волна като виното, което пие Рафе Клинче, като сестра на вятъра, който ще я приласкае и отведе от битийния друм. Тя е огнена, пробуждаща и зовяща красота, наречена от