Образът на Кандов в Под игото

Кандов, младият студент, дошъл от Русия, заварва в България една съвсем различна обстановка. Идеалист по натура и мечтател, той приема с отворено сърце идеалите на социализма; нещо повече - той живее със и благодарение на тях. Това модерно и прогресивно учение, прието под влиянието на свободния дух, царящ в университета и руското общество, изпълва цялото му същество. Но тези идеи, така популярни в Европа, в средновековно устроената Османска империя не могат да намерят никакво приложение и разпространение. Думата социализъм", която в Петербург е синоним на прогрес, е непреведима на български; не може да има социална справедливост и човешки права там, където от пет века няма свобода. Затова приказките на Кандов, вдъхновени от идеите на новото време, са посрещнати с неразбиране и недоверие. Българинът не се нуждае от речи за социална справедливост и равенство между мъжа и жената - това са все проблеми, които не го вълнуват особено; единственото, от което има наистина нужда, е свобода и сигурност за своето семейство, за дома и себе си. Кандов, наскоро дошъл от университета, все още не се е сблъскал с реалния живот; изградените там принципи все още не са били подложени на бурния житейски вятър. Неговият вътрешен мир, крепен от тези идейни стълбове, все още е непокътнат и пълноправният господар там е неговата своеобразна религия. Но големите трусове и сътресения изместват идеите, слагат своя фатален отпечатък не само върху Кандов, но и върху хиляди хора.

Годината е вече 1876, пролетта е заменила зимата, а със нея си е отишло и привидно царящото спокойствие. Революция и свобода вече не са само красиви думи, а реално бъдеще, намерило своите изпълнители. Сърцето подчинява разума; картите са раздадени, но печелившата сред тях още не е известна. Пиянството на един народ е налице.

Кандов също не остава безучастен зрител на започналата първото си действие драма. Човекът, който преди няколко месеца заявява: Това ли е вашата свобода? Аз за нея не давам капка кръв от малкия си пръст", е вече готов да жертва своя живот за свободата на България. Тази промяна си има своята предистория. Изгубил идеалите си, пометени от реалността, вътрешният свят на Кандов е опустошен след техния провал. За една идеалистична натура като него загубата е огромна, празничната на тяхното място - всепоглъщаща. Объркването и колебанието, тези верни спътници на всяка душевна криза, пускат своите отровни пипала. И за да може един мечтател като Кандов да избегне самоубийството и душевното помрачение, е необходимо една нова и тъй възвишена, както предишната,