Най-ранният древногръцки поет познат ни с поемите "Илиада" и "Одисея" е Омир.В "Илиада" той пресъздава една малка част от десетата година на Троянската война-последните 51 дни и финалният сблъсък между двамата най-големи войни.

В това произведение аедът събира на едно място най-великите древногръцки герои,но главно място в творбата заема "богоравният" Ахил.

В образа на Ахил,Омир съчетава всички качества присъщи за типичният епически герой.Овладял до съвършенство изкуството да воюва, с уменията си да тича бързо, да хвърля копие най-точно и винаги да бъде пръв в боя, Ахил всъщност доказва и богоравността на човешката природа, макар че той самият е полубог.Подробно описание на външния вид на героя в Илиада няма. Омир изгражда портретната характеристика на воина с помощта на постоянни епитети: Ахил е божествен, богоравен, исполински, превъзходен, бързоног. Представата за героя се допълва от един детайл руси коси. Това е достатъчно, за да се утвърди идеята за изключителна красота и физическа сила и да се индивидуализира героят. Ахил е ненадминат по блясък във великолепните доспехи, изковани от бог Хефест.

Син на богиня-той е обичан и покровителстван от боговете,но и обречен никога да не се завърне от Троя.Макар знаейки съдбата си той с готовност се хвърля в ръцете на смърта,избирайки краткия живот и славното падение.Героят участва във войната не поради лични причини,той не мрази троянците-напротив,смята ги за достоен съперник,а заради славата.

Убийството на най-добрият му приятел е първата крачка,която слага началото на края на Ахил.Воден от гнева и жаждата за отмъщение той се впуска в двубой с най-силният измежду троянците и наследник на троянският престол-Хектор.Двубоят между двамата герои е драматичен и неравностоен - един полубог застава срещу обикновен смъртен, макар и не по-малко храбър и силен воин. Ахил, с безогледна жажда за мъст, с бясна злоба, преизпълнен с диво геройство се втурва срещу Хектор. Отново ни поразява дълбоката противоречивост в образа на Ахил - тръгнал да се бие в името на едно красиво човешко чувство - приятелството, той губи власт над себе си, превръща се в роб на чувствата си. Жесток, безсърдечен, студен, той не желае да се вслуша в предсмъртната молба на противника си, неспособен е да изпита уважение към човешката личност.Омразата и ожесточението у Ахил са толкова силни, че той посреща с насмешка и заплаха предложението на Хектор. Нито безжизнения труп па противника, нито нестихващите вопли на Приам и Хекуба, нито безкрайната скръб на троянци са в състояние да го трогнат и да смирят гневната му и жадна за мъст душа. Ненаситен в отмъщението си, Ахил се превръща в свиреп звяр, в кръвожаден хищник. Омир който по принцип не изразява своето отношение към героите и събитията, в случая, наричайки