Образът на Хектор

Омир е първият литературен деец с лично творчество,който ни е известен от древността.Едно от неговите възхитителни произведения е епическата поема Илиада.Това гениално произведение не цели да разкаже историята на Троянската война ,а историята на хората в нея и взаимотношенията помежду им и ето това е причината да са описани само последните около два месеца от десетгодишната война.Един от главните герои на поемата е Хектор.Той е защитник на Троя и според мен любимец не само на читатели,но и на самия Омир.Неслучайно е наричан любимото чедо на Омир и дори дело на Омировото хуманно мислене.

Хектор е първороден син на троянските владетели Приам и Хекуба и е закрилян от боговете на изкуставата- Афродита и Аполон.Но въпреки че няма божествен произход Хектор се отличава от ахейския си съперник Ахил.Той блести с модерния си начин на мислене и с едни непознати за Ахилес богоравний чувтсва-като патриотизъм,бащински и съпружески дълг.А освен тези чувства той притежава и всички качества присъщи на античния войн.Цялата тази палитра от чувства и качества го превръщат в един герой от по-ново време,който няма аналог в микенския епос,защото никъде другаде не се наблюдава такова нравствено изисяване.

В шеста песен на Илиада Омир запознава читателите с Хектор.В тази много важна част от поемата Омир рисува една картина,на коята Хектор се е върнал зад стените на Троя.Той се е върнал с няколко много важни цели.Едната е да накара троянките да умилостивят Атина Палада,която иска гибелта на града им.Друга негова цел е да върне страхлиявия си брат Парис на бойното поле и ако може да зърне семейстовото си.Докато е зад стени на града Хектор среща всимвочно всички социални групи,с които има връзка.Първо среща дългополи троянки,които са от политическата общност,след това майка си-царица Хекуба и една от сестрите си,те са представителки на семейната общност.И най-накрая троянеца среща любимата си Андромаха и сина им Астианакс.Тяхната среща е на Скейските порти,които са като граница между два свята-света на войната и смъртта и светта на мира и спокойствието.При срещата съпрузите показат любовта си макар и с много пестеливи жестове.Като скулптурна група застават Хектор, Андромаха и слугинята с малкия Астианакс в ръце .Хектор се вглежда в детето, безмълвно се усмихва, Андромаха заплаква и го улавя за ръката.Въпреки пестеливите жестове троянския защитник показава любовта си към съпругата си,това е неприсъщо за античния войн.Той не показва обич,защото обичта се приема за вид слабост.Точно тези жестове,които са неприсъщи на древния човек издигат душевно у Хектор на ново ниво.Омир описва още една красива сцена от раздялата на Хектор и Андромаха.Той показва как със свалянето на шлема от главата,зада не се плаши малкия Астианакс,Хектор се преобразаява от войн в любящ баща и съпруг. Това превръщение е повече от красива сцена на родителска обич. Той вижда в сина си бъдещия цар на Троя, онзи, който ще събере в своята личност достойнството и силата на родния град. Следователно Хектор обича в него не само своето дете в съвременен смисъл, а нещо повече, той обича рода, който ще се изяви в Астианакс като в първороден син.

Човечността и дълбокото обаяние на неговото мъжествено и нежно сърце се проявяват в пълната си сила: той е решен да изпълни докрай дълга си като вожд на своя народ, надявайки се, че боговете ще запазят сина му, който ще бъде достоен негов заместник. С детенцето си в ръце