Образът на Хамлет като ренесансов трагически герой

Малко са творбите от съкровищницата на световната литература, които могат да се мерят по популярност с Шекспировата трагедия Хамлет. Безсмъртният герой на английския драматург вече няколко столетия вълнува съзнанието на читателите, задавайки вечните въпроси на битието. Самотната му борба срещу заобикалящото го зло го превръща в общочовешки пример за себеотрицание и хуманизъм.

Хамлет е типичен ренесансов трагически герой. Той се сблъсква със средновековната изостаналост, ширеща се в замъка Елсинор. Трагичното в образа се корени в това, че героят е принуден от обстоятелствата да воюва сам в името на правдата и доброто. Борбата му е предварително обречена, защото никой от обкръжението му не споделя неговите възгледи и идеали. От Хамлет се отдръпват дори онези, към които той е най-силно привързан и на които най-много разчита за разбиране и подкрепа. Ренесансовите му възгледи са изпреварили времето си и за тях няма почва в кралския двор, където властва светата троица на доноса, предателството и отровата. Принцът обаче не може да разбере, че неговите идеали са пречка за осъществяване на благородното му възмездие, защото в такава среда трябва да се воюва със същите методи, които използват враговете му. Той остава верен на принципите си и загива, ставайки жертва на обстоятелствата, на враждебното обкръжение, на собствените си колебания и на прогресивните си разбирания за човека.

Завръщайки се в Елсинор, младежът се сблъсква с неумолимите порядки на царедворството. Хамлет вече гледа на света с очите на ренесансовия учен, който носи възвишените пориви на вечно търсещия човешки дух. Това е причината, поради която познатата обстановка вече му се струва мрачна и потискаща, в нея открива усещането за заплаха и смърт. Това личи от думите Има нещо гнило в Дания, изказани още в сцената на първото му появяване.

Принцът е дошъл за погребението на баща си, но става свидетел и участник и в други нелепи и зловещи събития. Той изпада в недоумение, когато майка му решава да се омъжи за неговия чичо, без дори да изчака да премине задължителният траур по покойния владетел. Нейният брак издига на престола Клавдий и по този начин лишава законния наследник от трона, който му се полага според династическото право.

Завръзка на действието е срещата на героя с призрака на покойния му баща. Зловещата загадъчност на времето и обстановката допълнително нагнетяват драматургичното напрежение. Нежеланието на Духа да говори пред свидетели подсказва, че ще има съдбовност в споделената тайна. Пренебрегвайки неверието си и опасността, Хамлет тръгва с призрака, за да научи, че чичо му е станал убиец на собствения си брат, прелъстил е жена му и е заел мястото му на владетел. Принцът е потресен, защото освен на убиеца, той е прозрял още една измяна, която за него е много по-болезнена тази на майка му. Възмущението му е искрено и невероятно дълбоко: