Образът на Гергана в поемата на П Р Славейков Изворът на белоногата

Поемата на П Р С изгражда сложен, но достоверен образ на главната лирическа героиня. В него се преплитат елементи от българската фолклорна и западноевнопейската баладична/романтическа традиция, допълвани от идейния заряд на възрожденската епоха. Гергана е условен персонаж защитник и символ на народността ни, но и пълнокръвен образ на младостта и красотата една жива българска девойка.

След въведението в пространството и времето на действие, авторът веднага пристъпва към представянето на главната героиня. Това става първо чрез сравнения и епитети в духа на народнопесенното творчество (пиле шарено, кротко агненце). Те, както и по-сетнешното силно присъствие на образа на градината, подчертават връзката на Гергана с природата, с родната земя.

В разгръщащия се сюжет поетът постепено разкрива нови черти към образа й. Нощният разговор с Никола я откроява като добре познаваща традициите и фолклорното творчество на народа (китка се дава за обич кога се зора зазори). Този елемент се свързва с ролята на жената като пазителка и продължителка на народността тя е нейната памет. Именно по тази причина такова централно значение в поемата и във фолклорното и възрожденското творчество въобще, добива мотивът за похищението на жена от поробителя. Този акт обезкървява и отслабва общността.

Въпреки народнопесенното общо звучене на творбата, обаче, Гергана не може да се определи като типична фолклорна героиня. Съществуват няколко важни отлики: за разлика от традиционната й пасивна позиция на пазена и похищавана, тук жената става самостоятелен защитник на родното. Тази художествена особеност е отзвукът от славейковите модерни идеи за правата на жените, за новото им, значимо място в обществото.

До срещата с везира, в образа се включват традиционните добродетели на девойката кротост и трудолюбие; примерна обич и, разбира се, забележителна хубост. Проявената в диалога с него борбена твърдост, не влиза в конфликт с тях; героизмът на Гергана се съчетава с чертите на идеалната българка, за да изведе чрез образа й ценностите и нравствените позиции, които народът ни трябва да отстоява, за да съхрани националната си цялост.

Завръзката на сюжета появяването на поробителя в идиличния свят на младите, намира своето фолклорно-романтическо обяснение в мотива за черната веда. Тъмните сили, чието неизменно присъствие угнетява живота на човека, олицетворяват чуждата власт, под която живее народът ни и несъвместимостта на несвободата с истинското щастие. В образа на Гергана намира израз бунтът срещу потисничеството, борбата на жената, на българите за право на любов и волност.

Самият диалог между девойката и везира представлява не толкова интерпретация на фолклорния мотив за похищение на жена или конфликт между герои в защита на родното, колкото своеобразен спор за естеството на