Образът на Гергана от Изворът на Белоногата

Поемата Изворът на Белоногата бележи един от връхните точки в лириката на Петко Р.Славейков.Тя е истинска поема за любовта и красотата, за живота и смъртта, за доброто и злото, любовта и раздялата, вечността и безсмъртието. Творбата е мост между времето на новите идеи и фолклорното творчество, съхранило мъдростта на миналото. В нея звучат посланията на възрожденската епоха, като се долавят и западноевропейските баладични мотиви.Чрез произведението си славейков успява да вдъхве родолюбие и духовна подкрепа на своя народ, така нужни в борбата срещу османските поробители. Това той постига чрез образа на Гергана.

Гергана, идеалът на Славейков за българка, притежава качества и черти от характера, дълбоко ценени от българския народ векове наред и превърнали се в символ на българското и българщината. Това са нейната физическа и нравствена красота, духовна сила и патриархални добродетели трудолюбие, обич и привързаност към родния дом и родители,чиста и невинна обич към любимия, непоколебимост при отстояване правото й на свобода, щастие и любов. Нежната и крехка девойка притежава огромна духовна смелост, която й позволява да води без страх словестен двубой с везира и да излезе морален победител. Защитавайки своя малък, изпълнен с красота и хармония свят, тя олицетворява възрожденския идеал за нравственост и свободолюбие.

Гергана е обикновена селска девойка, отличаваща се със своята хубост и страйна бяла снага. От ния лъха чистота, невинност, скромност и естественост. Тя е като бисер между мъниста В духа на фолклорната традиция поетът я нарича пиле шарено, кротко агънце Девойката запленява не само с красотата си, но и със своята нежност и миловидност. Славейков изразява своето схващане, че истински прекрасната и съвършена хармония обединява физическата и духовната красота. Любовта към Никола е чиста, възвишена и вярна. Създадени един за друг, двамата млади са омаяни от своето споделено щастие.

Гергана притежава всички качества, смятани от българина за много ценни и са се утвърдили като патриархални идеали през вековете. На първо място сред тях е трудолюбието.Мен не тежи ми шетнята казва девойката. Тя ходи на нивата, върши къщната работа, поддържа своята градинка. Българката е известна с трудолюбието и скромността си. Съзнанието й не е обсебено от алчност и жажда за богатство и тя уверено заявява:

...не искав жълти жълтици...

Стига ми това, що имам.

Гергана е добра християнка и дълбоко почита своите родители. Тя е нежна и мила и добра помощница на стар бащица и мила майка.Но нейният хармоничен и щастлив сват е нарушен от срещата с турския везир, който омаян от красотата й желае да я има за жена Прекрасното в морала на обикновеното селско момиче, авторът разкрива чрез контраста на двамата герои. В техния диалог се сблъскват два морала, две ценностни системи, два различини възгледа за живота и щастието. Славейков оставя своите герои да се самоохарактеризират чрез словото си. Гергана разговаря с могъщия владетел като с равен, защото чувства правотата на своите нравствени позиции. Тя проявява смелост, отстоявайки твърдо и докрай правото си на свободна личност, над която ничия чужда воля няма власт. Съблазните за охолен живот се разбиват в скромността и