,,Изворът на белоногата" образът на Гергана -народния идеал за девойка и жена

Епическото произведение на Петко Славейков,блести ,,Изворът на белоногата".Много са художествените достойнства на тази творба, но между тях най-високо постижение на славейковото поетическо

дарование си остава образът на Гергана -главната героиня на поемата.В нейно лице поетът успява да изрази народния идеал за хубава,работна,родолюбива,духовно силна и смела българка.

Още в първите стихове той очертава в стила на народна песен онези шрихи от нейния портрет,които я открояват сред другите. Не подсказват изключителността на красотата и добродетелите,

които притежава.В образа й са въплатени характерни черти,присъши на поведението на девойката в условията на патриархалните нрави в българското село.На Гергана не са чужди народните

поверия за змейове,самодиви и веди. Те са част от обшото битие на народа и от представите му за непознатите и необясними сили,които неочаквано се намесват в човешките съдба.

Славейков успява да покаже душевните вълнения на девойката,която е закърмена да спазва ревностно нравите,предавани от поколение на поколение.На нея й е известно,че в полунощ не

бива да дава китка на любимия си,тъй като знае от кайка и баба,че:Китка се дава за обич,кога се зора зазори. Богатството и силата на Геганината душа се разкриват най-пълно

във втората част на поемата,когато героинята е изправена пред опасността да бъде откъсната от родния край иотвлечена в харема на везира.Славейков изтъква преди всичко трудолюбието

на българката ,която от ранни зори започва работа. Тя не се срамува от труда и с достойнство отговаря на учудения везир,че и предстои работа у дома и на нивата,затова е подранила а извора.

Българската девойка не може да си представи живота без труд,защото той осмисля нейното съществуване.Тя категорично отхвърля примамливите покани на везира да отиде с него в Станбул.

Гергана притежава и друго ценно качество -родолюбието.Тя обича родния си бащин дом и не желае да го смени и за най-разкошните сарай.Във вдъхновената си изповед Гергана извлива цялата си любов

към родното.Особено силна е привързаността и към моминската градинка, събрала цялата прелест на родната природа.Поетът рисува великолепен портрет на българката с нейната твърдост, с

непреклонната й любов и решителност да я опази докрай.Гергана не се блазни от щедрите обещания да носи злато и коприна, да ниже жълтици и бисери.Тя знае,че жената на тези богатства е прекалено

висока.За тях трябва да заплати със свободата си, с родния си край,с любовта към своя избраник Никола.Зотова така храбро и достойно защитава своята чест и се мъчи да отклони намеренията

на везира.Гергана е вярна на първата си любов.Клетвата,дадена пред любимия за нея е свята и непристъпна.Драматизмът в словесния двубой между нея и везира постъпателно нараства.На неговата

настойчивост Гергана отговаря с още по-голяма твърдост,отколкото в началото на срещата им.Когато власникът заявява сърдито, че тя, простата селянка, няма своя воля, че макар и на сила,

той ,,ще й стане стопанин", Гергана не се уплашва.От нейната уста се отронват силни думи,вълнуващи с дързостта,смелостта и категоричността си.В тях проличава вековната твърдост на

нашия народ, неговият стоицизъм пред упоритите опити за потурчване.Обаянието на нейния образ расте заедно с напрежението при драматичния словестен двубой.Твърдостта в държанието на

девойката изненадва и дори поразява везира,който се отказва от намерението си да я потурчи насила.Този негов жест засилва още повече значителността на постъпката й.Образът на