Образът на Гергана (1)
| Литература_Други | 2009-12-02 | 160 сваляния |
ОБРАЗЪТ НА ГЕРГАНА В ПОЕМАТА ИЗВОРЪТ НА БЕЛОНОГАТА
Образът на Гергана е най-яркото постижение на поемата Изворът на белоногата.
Само на пръв поглед тя може да се определи като фолклорен образ, всъщност е добре изваяна и монолитна романтическа героиня, която защитава своето право свободно да избира РОДИНА и ЛЮБИМ.
Този момент най-ярко личи във факта, че за разлика от фолклора и от други възрожденски разработки на сходни мотиви за похищение на жена, Гергана не е поставена в ролята на пасивен обект, който трябва да бъде бранен от посегателства, а е изведена като главен герой, който сам се защитава.
Диалогът между Гергана и везира е една малка пиеса, истинска драматична миниатюра.
Неслучайно много критици наричат произведението драматична поема.
Диалогът разкрива напрегнат конфликт, предизвикан от сблъсъка на два психологически типа, на два възгледа за света, на две национални и духовни вселени.
Затова и развитието на взаимоотношенията между двамата герои показва присъщи на драмата закономерности.
Образът на Гергана не би могъл да се разглежда извън сцената на конфликта, защото тъкмо в спора и разговора проличават същностните черти от характера на българката.
Поетът подготвя читателя предварително, като определя момичето не просто като хубаво, а като най-хубаво, бисер между мъниста сред останалите в селото. Българската жена е известна със своята хубост, но сякаш Гергана надминава тази представа.
Естествено тя е обрекла сърцето си на най-хубавия момък Никола.
В духа на народната песен и традиция поетът ги определя като лика-прилика.
Въведени в баладичния свят, те са подвластни на стародавната философия, според която светлото и хубавото са съпътствани от зло и прокоба.
Радостта от споделеното любовно чувство Гергана изживява пълно и красиво, но щастието е обградено от зли сили: веди прелитат над нази.
Тъжният вековечен опит на народа ни е оставил трайна вяра в мимолетността на щастието.
Малкото радост на младини винаги се заплаща и изстрадва.
Затова Гергана е орисана да поеме върху плещите си болката и страданието.
Когато сутринта тя отива на извора, среща не любимия си Никола, а турски везир, който е смаян от красотата й.
Ражда се желание непременно да притежава това българско момиче.
? КАКВО ПРЕДЛАГА ВЕЗИРЪТ ТНА ГЕРГАНА ?
Верен на нравите на своето общество, той започва разговора с ласкателства.
Тагове от реферата: пости, яркот, оногата, поемата, поема











