ЗАХАРИ СТОЯНОВ - "ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ВЪСТАНИЯ"

ОБРАЗЪТ НА ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ

Времето - като национално-историческа и художествена категория - в Записки по българските въстания на Захари Стоянов създава критерий за особено възприятие и оценка на цялостната система от образи и характери, епично документирани чрез романтичния бунтовен порив на епохата и повествователното действие.

От една страна, образите на апостолите-мъченици на българската свобода са епично сакрализирани и извисени като художествени присъствия, но от друга - те са трагично противопоставени на следосвобожденската действителност като героични изключения на своето бунтовно най-българско време в национално-исторически документален план.

Георги Бенковски е историческа личност и главно действащо лице в художественото повествование на Захари-Стояновите Записки по българските въстания. Той въплъщава всички особености на двойното възприятие и оценка на апостолските образи в тази епична творба.

Така необходим за бунта на 20 априлий 1876 година и така трагично излишен за времето на следосвобожденска България е този съвременник на Захари Стоянов, превърнал се в национално-историческото изключение на своето време и в незаслужено погазената човешка саможертва от родовата забрава на следосвобожденското национално съзнание.

Бунтът - като човешка съдба и национално-исторически акт - подчинява цялостно неукротимия човешки порив на романтичния дух на освободителното бунтовно време. И образът на апостола Георги Бенковски от Записки по българските въстания се изпълва с художественото обяснение на носената като дързост мисъл за свобода, която превръща човека с всички слабости и недостатъци в конкретна историческа личност, в непостижима жертвена мяра на трагичното, героично изключение на епохата. Героизацията на обикновения човешки индивид в миг на съдбовен национален избор е пътят към художествена сакрализация на изконно-човешкото, но българско чувство - като вътрешен мотив за поведение и историческо действие. Това е Захари-Стояновата романтична идеализация на обикновените българи, обрекли се на свободата, чиито високи национални пориви и исторически цели ги превръщат в светини. Това е особеното човешко благоговение на автора пред обаянието и странната противоречивост в поведението и характера на Георги Бенковски, определени от времето и епохата като човешко изключение:

Той можеше да има... 28-30 години, ръст тънък, висок,..., очи ясносини, поглед проницателен, ..., човек, който беше в състояние да привлече всекиго смъртен само с външните си качества.

Но тази магнетична сила на човешкото излъчване не противоречи на вулканичните страсти, които бушуват в душата на този човек, взет - както казва авторът - по милост за апостол от Панайот Волов, но по съдбовна историческа предопределеност - превърнал се във войвода на IV революционен окръг и в трагичен знак на исторически погром и човешко нещастие:

...по вътрешно някое настроение аз благоговеех напредя му, ..., аз бях омаян от Георги Бенковски.

Той е въплъщение на романтичното, вдъхновено приготовление на бунта и на нечовешкото отчаяние и покруса от преживяното поражение. Миг на върховно отдаване на свободата и миг на ненужна човешка смърт са събрани в трагичното величие и падение на апостола и човека Георги Бенковски. Това е пътят към Голготата на българската свобода, изминат от войводата