Образът на Евгений Онегин в романа Евгений Онегин от Александър Сергеевич Пушкин

Пушкин пише своя роман "Евгений Онегин" в продължение на 8 години - от 1823 до 1831г. Ако първите глави на романа са написани от млад поет, почти юноша, то финалните глави са сътворени вече от човек с немалък жизнен опит. Това израстване на поета се отразява и на романа. Главният герой Евгений Онегин също като самия поет израства, поумнява, трупа жизнен опит, губи приятели, заблуждава се, страда.

Онегин е светски човек, млад столичен аристократ, получил типичното за времето си възпитание под ръководството на френски гувернант, в духа на литература, загубила връзката си с националното и народностните традиции. Той води начина на живот на "златната младеж": балове, разходки по Невския проспект, театри. Макар и да е учил нещо и някак си, той все пак притежава високо ниво на култура, отличавайки се в това отношение от по-голямата част от дворянското общество. Героят на Пушкин е роден в това общество, но същевременно се чуждее от него. Душевното благородство, резкият хладен ум го отделят от средите на аристократическата младеж, постепенно го довеждат до разочарование от живота и от светското общество, стига до недоволсво от политическата и социалната система. Пустотата, безсмислието на живота мъчи Онегин, обзема го скука и той изоставя светския живот, пробвайки да се занимава с общественополезна дейност. Дворянското възпитание и отсъствието на трудови навици са изиграли своята роля и Онегин не довежда до край нито едно от своите начинания. Той живее без цели.

На село героят се отнася хуманно към селяните, но той не се замисля за тяхната съдба, по-скоро го измъчват собствените му настроения, чувството за пустота в живота. Скъсал със светското общество и откъснат от живота на народа, той губи връзката с хората. Отхвърля любовта на Татяна Ларина надарена, нравствено чиста девойка. Не съумява да вникне в дълбочината на нейните духовни интереси, в своеобразието на натурата й. Онегин убива своя приятел Ленски, поддавайки се на съсловни предразсъдъци.

В момент, когато духът му е паднал, Онегин изоставя селото и предприема странстване из Русия. Това му дава възможност да обхване живота в неговата пълнота, да преоцени своето отношение към околните и действителността, да разбере колко безплодно е пропилял живота си.

Онегин се връща в столицата и намира същата картина на светския живот. Тук пламва любовта му към Татяна - вече омъжена жена. Но Татяна е прозряла самолюбието и егоизма, лежащи в основата на чувствата му към нея, и отхвърля любовта му.

Чрез любовта на Онегин лъм Татяна Пушкин подчертава, че героят е способен на нравствено възраждане, че този човек не е охладнял към всичко, че в него все още кипят жизнени сили, че у него се пробужда стремеж към обществен живот.

Образът на Евгений Онегин открива цяла галерия от допълнителни образи. Заради Онегин са създадени образите на Печорин, Обломов, Рудин, Лаевски. Всички те са художествено отражение на руската действителност от началото на XIX век.