Образът на Елисавета в повестта Крадецът на праскови от Емилиян Станев

(ЛИС)

Идеята за повестта Крадецът на праскови (1948) писателят носи повече от дванайсет години в съзнанието си.Заглавието на повестта съдържа в надреден вид основния конфликт на произведението- противоречието между нормите на обществото,християнските ценности и душевните стремежи на личността.С осъдителното крадец се назовава нарушителят на седмата от Божите заповеди,а в християнската религия прасковата символизира спасението.На пръв поглед ,извършителят на престъплението- крадецът на прскови Иво Обретенович носи вината за похитения брак, защитен от светостта на традицията.

Героинята на Е.Станев е красива жена,преминала първата си младост, която излъчва уморената и презряла хубост на отминлото лято.Погледът и има студен израз ,какъвто имат очите на бездетните и незадоволени жени, а Елисавета няма деца и бракът и с много по-възрастния от нея мъж не я прави щастлива.

Главнара героиня в Крадецът на праскови е изключително красва.Нейната красота е представена през погледа на възмъжаия юноша,съхранил спомена за срещата си със съществот от неземния и магйосничски сват на приказките.Елисавета е тайнствено красива и само очте й дълбоки и сини,изпълнени с мека светлина и тъгаподсказват за духовната драма на жената, която осъзнава безсмислието на досегашния си живот,лишен от топлината на любовта и майчинството.Физическият портрет,подчертаващ женската й привлекателност,отразява духовността на Елисавета-нейните дълбоко потискани стремления за човешко щастие и желания да обича и да бъде обичана.

Светът видян през очите й е крайно ограничен ,без възмойности за човешко общуване-полковникът,ординарецът,слугинята.Героинята в повестта приема със смирение живота си като наказание за тази глупава суетност,която не и позволява да се омъжи за друг човек ,освен за застарелия капитан,петнадесет години по-възрастен от нея. Неочакваната среща със сръбския военнопленикпроменя делника й,тя открива,че глухотата на досегашното й съществуваненаистина потиска.Художествените детайли засилват психологическата убедителност-след запознанството с Иво Обретенович всичко,свързано с досегашния й живот носи глухота,тъмнина, и хлад: замрялата околност,колибата, дори в тъмнината неподвижн листа на ореха се чувства същата угрижеан смълчаност.

В повествованието съществува един наистина повтарящ се датйл, който анализиран в смисъла ,придобива ключово значение.

Мъчителното неудолетворение,коеот Елисавета изпитва е мотиивирано от болезненото осъзнаване на същесвуващите пречки,прегради пред личностните интереси,пред стремежа да бъде шщастлива като жена и майка. В душата й кипи недоумение и гняв към войната, към безвъзвратно отминалите години, към съпруга й.

Героинята на повестта е психологически обремененаот възпитанието, получено в нейното видно, но обедняло семейство . Въпреки уважението на хората, те не може да намери своето място в обществото, където властва грубо тщеславие и просташко разто1ителство Фалшивите ценности погубват личността , която от суета приема тяхната несъстоятелност.