Образът на чорбаджи Нено в I глава

Най важните послания на Любен Каравелов в повестта Маминото дтенце се отнасят до възпитанието на децата и родителския дълг. Те се осъществяват чрез вложеното в пресъздадените човешки образи.

Първият герой, който писателят представя в творбата е чорбаджи Нено. Още в I първа глава са изобразени външния вид, черти от характера и нравствеността му посредством сравнението и контрастта, хиперболата и карикатурно гротескното описание, речта и действията на героя. Така от една малка част от повестта читателят си изгражда представа за битовото ежедневие, социалната същност и ролята на чорбаджи Нено в семейството.

Представянето на героя започва с външния вид: Под една кичеста круша в една от трендафиловите градини било постлано черно жълто китено чердже, на което седели две лебеници или, ... които представлявали едносъщност и неразделност, или, ... едната лебеница, която била твърде голяма и малко продълговата, седяла на черджето, а другата, която била малка и туплеста, седяла на първата лебеница, така щото от тия две разновидни лебеници произходило едно неразделно мазно тяло, което се наричало Нено чорбаджи. Още в тази пищна и колоритна характеристика хуморът прераства в карикатурно гротескно портретуване. Авторът прави външно описание на героя, но така, че то предопределя поведението, душевността и морала му. Едновременно се създава представа за затлъстялост, чревоугодничество и за бездействие и бездуховност. В една глава - диня едва ли някой би могъл да си представи наличие на благородни и висши помисли.

Прекомерното надебеляване и затлъстяване са насилие над човешкото тяло. Но не по малко грозно е и другото насилие над човешката природа моралната деформация и липсата на дъховност в живота.

С чувство за хумор и карикатурна заостреност са представени и детайли от лицето на чорбаджията. Непрякото сравнение три червени подлоги представя формата на носа и ушите на Нено, но и склонността му към гюловицата. Очите му две черни точки са изобразени пестеливо, но особено изразително. Очите се възприемат като украса на човешкото лице, те са огледалото на душата. В тях се отразяват чувствата и преживяванията на личността, нейния духовен живот. Очите на Нено са мътни, тъмни като празни кладенци. От тях не наднича душа, защото според автора у него липсва такава.

В първа глава е представено едно изпразнено от смисъл, дела и чувства всекидневие, но и манталитета и психологията на човека , когото аристократията нарича кир Нено, демократията Нено чорбаджи, а средните челебият .