Образът на БРЪЧКОВ / ЛИС/

Бръчков,един от богато изградените в идейно-естетическо отношение герои на повестта Немили-недраги от Иван Вазов, когато попада сред браилските хъшове,гледа на тях със страхопочитание и възхищение,защото е очарован от героичното им минало,от непримиримостта им към робството,от всеотдайността им на родината,от копнежа им за борба и свобода.Той с готовност приема да сподели трудностите и лишенията на техния живот и под непринуденото им въздействие сам става истински хъш.

Авторът майсторски пресъздава моментите,които разкриват навлизането на Бръчков в хъшовския живот и израстването му в патриот и революционер.

Бръчков е син на богат свищовски търговец.На него му е омръзнало сигурното и егоистично съществуване в бащиния му дом. Като мечтател,идеалист,ветреник,той желае да вкуси от сладостта на неизвестното,новото.С присъщите на възрастта му невинност и ентусиазъм,се озовава на пристанището в Браила,без нужните средства за живот.Случайната му среща с Македонки става причина още същата вечер да попадне в кръчмата на Странджата,сред живеещите в мизерия български хъшове,които за миг дори не забравят родината си,и в чиито сърца пламти надеждата,че наистина ще настане по-добро време,че те пак ще грабнат оръжията и ще продължат борбата за свобода.Атмосферата в тази кръчма,градусът на патриотичното въодушевление,правят силно впечатление на младежа,който зяпа в устата всеки разказвач и лови жадно всяка негова дума.

Бързо и леко се поддава Бръчков на хъшовското настроение.През нощта,в съня си,той вече е с тях в Балкана,където горите шумят,ветровете духат и пушки гърмят из буките,а на сутринта,в кафенето на Ламбри,където Македонски го завежда,е очарован от запознанството си с още българи в тази чужда земя.

С присъщата му младежка наивност,Бръчков позволява на Македонски да го обере на карти.Но в негово лице той вижда не само измамник,но и приятел и другар,който няма да го изостави в чуждата страна.Замаян,Бръчков машинално го следва.

Едно от най-силните преживявания за младежа сред браилските хъшове е речта на Странджата,която изслушва с най-голямо внимание.Чрез нея той проглежда за мъките и трудностите в емигрантския живот,за безкористността и всеотдайността на хъшовете в освободителната борба,за вярата им в нейното тържество и победа.Словото на стария знаменосец отеква в душата на Бръчков. То му помага да вникне още по-дълбоко в същността на тези измъчени,но храбри мъже,които силно го привличат,които му се струват висши същества,родени за страдания,за