Образът на бореца за свобода в поезията на Ботев

Христо Ботев е геният на България, той е голям колкото нея, той е неин символ, неин първо създател. Съвсем млад той достига върховете на човешката мисъл в своето време най-силният, най-невероятният поет. Христо Ботев е творец, който през целия си кратък живот е под ударите на времето, но все пак той пише.

Ботевият Герой е обаятелна личност, той не се бои от смъртта. Той гледа право в очите й. Оптимизмът заменя гневната болка, защото младостта личност, която очернила перспективата на общественото време намерил е своят път в революционните борби, в саможертва. С разума си, с мирогледа си героя на Ботев мисли с проблемите на епохата и се вълнува от тях. Той е проповедник на новата революция. Той вярва в нея, очаква я, сигурен е че ще донесе щастие на хората, на трудовете маси. Със своя герой Ботев подчертава силата, на своята вяра. В силата на християнските мотиви, обръщението мой боже звучи съвършено чуждо, то дава израз на лично отношение, каквото религията не допуска. Ботевият герой мечтае за свят, в който човекът ще обича и твори, ще познае радостта и щастието. От всички наши патриоти Ботев най-широко е обхванал драмата на един страдалчески вече поет, вярно доловил поривите на едно напрегнато време. Най-голямото в поезията на Ботев е самият той всичко разиграва чрез себе си. Една изумителна човешка личност, колкото голяма, толкова и близка макар да е Ботев връх в националната на ни поезия, чувстваш го сърдечен, свой, до тебе. Жив човек. И нищо човешко не му е чуждо. Пленителната му сила е в това цялостно всеотдаване Ботев е отдавал всичко за свободата, а той е имал повече от всички перо по силно от мечта.

Има едно особено очарование в това, че Ботев написва само двадесет стихотворения. Каквото и да кажем това е Ботев лаконичен, категоричен, окончателен. Тези двадесет стихотворения за него за народа ни, за нашата и световна поезия. Със светли багри Ботев разкрива същността на своя революционен идеал и утвърждава единствената мечта в живота си да видим народа си свободен. Юнаците са нарисувани в духа на народната песен с постоянно използване на епитети я тях. Ботев въплъщава идеала си за красота.

С инверсията поетът показва, че силата на юнаците и нацията златото, че е нужно на България и те са готови да я отдадат и са нарисувани на подходящ фон. Развятото знаме е символ на победа, на пробудилото се чувство у роба за самостоятелно съществуване. Като първа перспектива в борбата, Ботев сочи юнашката гибел, но Ботевият герой не се страхува от нея. Поетът има само една молба към българския народ, която ни я разкрива в стих.

Но стига ми тази награда,

да каже нявга народа

умря сиромах за правда,

за правда и за свобода.

Отношението на Ботев към смъртта е оптимистично. Той я вижда като най-допустим изход на борбата тя има естетически характер.

Ботев сочи като втора възможност в борбата завръщането е победа.

Победата е израз на чувствата, на възтържествуващия народ. И тогава изплуват образите на майката и либето:

Ела ме, майко прегърни

и в красно чело целуни

а аз ще либе прегърна

с кървава ръка през рамо.

Кървавата ръка показва, че победата е извоювана много трудно и трябва да се пази най голямото художествено майсторство в стихотворението.

На прощаване е колективния образ на юнаците страшно съчетаване на реализъм и романтизъм.