Образът на Балкана-мит и реалност

(литературен анализ)

В представата на българина Балканът никога не е бил само географско понятие. Битките, които средновековна България е водила и печелила в проходите му, уебжището, което той дава на хайдушките чети, както и фактът, че винаги е бил препятствие за враговете, го превръща във легенда. Като обект на митологическо мислене и възприемане, Балканът от векове се счита за символ на мощ и твърдост, за крепител на българския дух и закрилник във дни на бунтове , изпитания,войни. Руско-турската война също не подминава, а оставя своя героична следа във митологизирания образ на Балкана.

На един от неговите върхове: Шипка, се решава едно от най- съдбовните за свободата на България сражения, където заедно с братята освободители българия извоюва една от най-ценните победи.

Одата от Вазов прославяща това знаменателно за българската история събитие, представя Балкана като откроява границата между мита и реалността, защото реалните факти добавят нови щрихи към ореола му на непристъпен ,,чутовен връх. Той митологически одухотворява художественото пространство на одата, свързва отделните композиционни части има важно смислово-емоционално значение. Образът на Балкана се проявява в две основни превъплащения:като реален и като митологизиран образ-симбол на България. В лирическия увод на одата, същинската част на творбата, лирическия говорител обогатява с все нови и нови значения връзката между Балкана и опълченците, между висотата на планинския връх и нравствената извисеност на приелите саможертвата, негови защитници. Митологично реални са символните внушения за устойчивост, изразена чрез твърдостта на скалите и непреклонността на героите. Те са духовно слети с Балкана и за ще се впишат в историята на България. Във епилога на одата образът на Балкана е видн изцяло във светлината на мита като пазител на спомена за подвига на опълченците и във връзка с неизменната му сапрачастност той ще