Образът на Бай Ганьо олицетворение на една епоха

Когато е заявил, че хрумването на идеята да напише книгата Бай Ганьо, е най хубавият момент от живота му, Алеко Константинов едва ли е съзнавал историческо значение на бъдещето си произведение. И наистина това изключително произведение бързо прескочи границите на България и донесе световна слава на своя автор. То накара целия български народ и Европа да се смеят над социалните процеси на този български герой, в който като във фокус са събрани чертите на цяла една епоха от нашето национално, обществено и историческо развитие през последното десетилетие от миналия век.

Книгата представлява сборник от оригинални фейлетони, разделена на две части: търговията с розово масло на героя с цел натрупване на капитал, пътешествайки из цяла цивилизована Европа, а във втората част Бай Ганьо е във вихъра на политическите страсти у нас.

При появата си героят е една тиха душа, току-що разчупила своята еснафска черупка. Облечен в националната антерийка, с червен пояс и рунтав овчи калпак, той се озовава сред културната европейска обстановка и веднага се набива в очите на околните като простак, подозиращ всички в намерение да го измамят и ограбят. Героят е истинска невежа, циник, използвач, грубиян, който по най комичен начин прави опит да се изравни с интелигентите. Недоверието го кара да носи дисагите си към хотела сам, а и за да не даде бакшиш на носача. Обладан от жаждата да печели и да трупа капитали, той измерва с пари всичко. Поразителен е мотивът на отказа му да разгледа Виена културната столица на Европа:

Какво ще и гледам на Виената

град като град, къщи, улици,

салтанати. И гдето идеш все:

Гут моргин и все пари искат.

Скъперничеството у него е тясно свързано с келепирджилъка. Лакомията и нахалството му го поставят непрекъснато в смешни и жалки положения, защото винаги гледа да се наяде, да се напие и да преживее на чужда сметка. Този стремеж у него се превръща в истински социален порок, в паразитизъм да живее на гърба на другите, а да печели само за своя джоб. Предаден в развитие, Алековия герой бързо се превръща в типичен буржоа от епохата на първоначалното натрупване на капитала в България. Невежеството и простотията му го съпътстват на всяка крачка. Поведението му буди недоумение, а често и искрено съжаление. Така е в банята, когато пред погледите на изумените немци, героят демонстрира уменията си на плувец. Те мислят, че това е някой луд, който още не е приет в болница. Първоначалният капитал на Бой Ганьо, спечелен от незаконно разграбване земите на забягналите след освобождението на турците, е вече сериозно увеличен и той се превръща в забогатял търговец, който обаче не спира да ламти за още. Хората пари натрупаха са последните му думи на бай Ганьо и стимул на неговите постъпки и действия. Макар и достатъчно богат, той продължава да се натрупва в квартирите и общежитията на българските студенти в Европа, за да не харчи излишни пари. Така се озовава в дома на чешкия учен културовед Константин Иречек. Чул че Иречек е бил на служба в България, бай Ганьо счита това за достатъчен повод да се само покани в дома му. Преглътнал отказа да остане да спи у Иречек, той с охота приема поканата за обяд. Този обяд се превръща в истински кошмар за семейството на домакина. Събирането на разсипаната супа, мляскането, сърбането, подсмърчането и оригването на масата говорят, че нито културната европейска среда, нито общуването с интелигенцията са могли да развият у героя вкус към културно поведение. От началото да края на книгата, той си остава съшия простак, духовни беден, лишен от чувство за етикет и мярка на поведение. Той си остава груб и безцеремонен и когато афишира своята политическа поквара и политическото си хамелеонство. Особено ярък пример затова е разговора с Иречек след обяда в дома му:

А бе, бай Иречек, ти

либерал ли си, консерватор ли си?

Мене ако питаш, и едните и другите

са маскари

Ако не си ли с тях, спукана ти е работата.

Героят е установи една печална истина да е винаги със силните на деня, за да не изтърве келепира. А има и още нещо спечелил вече много пари, той обръща поглед и към властта, мечтаейки я депутат, я кмет да го изберат, а това с опозиция е невъзможно. Тази нова страст на бай Ганьо е предмет на изображение във втората част на книгата. Завърнал се с много пари, бившият продавач на розово масло живее със самочувствие и със съзнанието за превъзходство над другите, парадира че знае чужди езици, макар че това са само откъслечни думи и изрази. Единствената промяна в него е, че е поевропейчел част от облеклото си и се е научил да връзва вратовръзка.

На родната сцена той съсредоточава всичките си сили и енергия в борбата за власт. Особено ярко проличава неговата безкруполност, когато прави избори. Нищо не е в състояние да го спре в пълзенето нагоре. Използвайки насилие и измама, героят подготвя изборния си успех. Интересен по своя състав е и електоратът му цигани, хамали и нарочно освободени от затвора престъпници и убийци като Данко Харсъзина, всички те пияни и озверени към честните хора. Оригинално е самоизоблечението на героя по повод само избирането му за депутат:

С тая глутница и едно магаре