Аврам Немтур е сред най-категорично отрицателните образи в романа "Железният светилник", но изключително важен за изясняване на основния идеен сблъсък на епохата. Той е един от основните опоненти в борбата срещу гръкоманството, представител на тежките чорбаджии, които имат интерес от запазване на статуквото.

Героят макар и да е сто процента отрицателен,н е е лишен от човешки пристрастия и слабости. И той може да бъде уязвим - неговата слабост е безпределната му любов към единствената дъщеря Ния. За нея е готов на много компромиси. Това го прави по човешки убедителен, а не плакатен и изкуствен герой. Аврам Немтур е сред най-големите чорбаджии в Преспа, общинар - той е сред тези, които редят и подреждат общите дела в градчето, първенец. Върл гръкоман, той е пръв приятел на гръцкия наместник, държи за гръцкото училище, за него гръцката наука е най-голямата, а българското е грубо и просташко. Отрано вдовец, доколкото са останали у него обич и топлота, ги е насочил към щерка си Ния - задоволява всичките й прищевки, готов е на всичко за нея. "Ауврам Немтур беше груб, суров човек, не можеше да претърпи нито една дума, която не би била по негова вола, но за Ния сърцето му беше прекалено меко. С груба, сурова ревност пазеше той чорбаджийското си достойнство, правата си , презрително горделив към всички, но за единствената си щерка беше винаги готов на отстъпки. За него нямаше по-хубава и по-умна девойка от Ния".

Аврам Немтур е този, който лично идва в дома на Глаушеви, за да ги увещава да дадат Лазар като най-умно дете в гръцката скола. Обещава му светло бъдеще - дори до Атина да иде да се изучи, голям човек да стане. Всъщност място за кандърми не е имало, Султана и без това е смятала да прати Лазар в гръцкото училище, да "не го спират насред пътя", но с майчиното си сърце тя е подозрителна към височайшето посещения на чорбаджията. Климент Бенков разкрива пред родителите скритите козни на Аврам и бащата Стоян отсича, че той няма син, който грък да става. Така все още невръстният Лазар е спасен от опита да бъде прикоткан от гръкоманите и заминава заедно със сина на Климент да учи в най-доброто наблизо българско училище в Охрид.

По-нататък Аврам Немтур се изявява главно на обществената сцена. Той е сред първите в общината. В по-ранния етап негов основен опонент е Климент Бенков. Аврам не се бои да влиза в открити спорове, воден от чорбаджийското си самочувствие, той е убеден, че винаги е прав. Казва за Климент, че иска да прави руско царство, но най-грозно е - несправедливо го обвинява, че може да е присвоил общински пари. Казва това въпреки пословичната честност на Бенков, само за да го уязви. Болният и без това мъж обаче не може да преживее такава тежка обида и това ускорява края на дните му.

Пак в ролята на градски първенец виждаме Аврам Немтур да преговаря с турските власти, когато е спрян градежа на нова църква, въпреки наличието на султански ферман. С типичната за чорбаджия стиснатост героят е против да се дават повече подкупи на турците. Той предпочита изчакването, ориенталското проточване на нещата - "господ знай още колко време ще чакаме и какво ще стане." са неговите думи. Предпочита примирението, само и само всичко е да с кротост и благост пред властта.

Както вече бе отбелязано, Ние е слабостта на чорбаджията, за нея той е готов на всичко и девойката добре знае как да използва силата си. Под нейно давление Аврам Немтур кани Лазар у дома си с предложението да го прави свой най-верен човек - да приема стоката му. Дълбокият замисъл е сближаване и бъдеща женитба между двамата млади, които действително се обичат. Предложението е и престижно, и изгодно - вероятно