ОБРЪЗА НА АКАКИЙ АКАКИЕВИЧ

В образа на главния герой Гогол търси обобщение на съдбата на малкия човек- безпомощен и духовно принизен от социалната бедност. Името Акакий Акакиевич изгражда асоциации със светеца акакий синайски, живял в 11 век и прочут със своята кротост и търпение. Самото значение на Гръцкото име до голяма степен представлява характеристика на героя. Допълнена от фамилията Башмачкин , създава впечатлението за човек, роден за да страда. Още с появата си на света Акакий Акакиевич е пренебрегнат от съдбата. Няма дори собствено име. Майкаму го именува по абсурден начин- като отхвърля редица имена на края решава да го кръсти като баща си.

Акакий Акакиевич принадлежи към така наречените вечни титулярни съветници съсловие на най бедните чиновници. Той е толкова прилежен в службата , че никои не си спомня от кога работи там. Често е жертва на подигравки на колегите си, но в много редки случаи им отвръща: оставете ме на мира,защо ме обиждате. Отношението към него винаги е било хладно деспотично,но в подобни случаи буди жалост.

Преписването се е превърнало в смисъла на живота на чиновника, в негова наслада и утешение. Героят живее в абсурден , студен и безразличен свят , който неизбежно е сложил отпечатък върху неговата духовност. Акакий Акакиевич не се интересува от нищо около себе си, дори когато се бръсне несе гледа в огледалото. Общуването му с света е толкова ограничено , че постепенно обикновено човешкото слово губи смисъла си.

Мисълта за своя шинел преобръща живота на героя. В съзнанието му веща заема по- високо място от самия него, излъчва достойнство, което той през целия си живот не е притежавал. Шинелът упражнява върху него абсурдно въздействие , променя мисленето му , настроението му , целия му живот.

Шинелът е най голямото щастие и най голямото нещастие на бедния чиновник. Той му отдава толкова много от своя беден емоционален свят , че не може да преживее загубата му . В момент в който шинелът му е отнет Акакий Акаиевич е най нещастното, на най безпомощното и самотно човешко същество на фона на безразличния Петербург. Отнетата вещ добива смисъла на отнетия живот.

За пръв пат в предсмъртния си час Акакий Акакиевич се бунтува срещу живота и всички обстоятелства които го довеждат до отчаяние. Гоголевия герой успява да се пребори за своето право да бъде човек , да преодолее всички прегради на социалната система , срещу които е безсилен приживе.

Специфична особеност на гоголевото повествование в Шинел е непрекъснатото преливане комичното е сериозно и обратно. В менящия се тон се усеща ярко авторово присъствие , силно субективен и пристрастен поглед на вещ разказвач с остро критично чувство към действителността.