УВОД

След като се появява през 18-ти век, концепцията за гражданското общество достига до днешното разбиране за него благодарение на Антония Грамши. Той адаптира концепцията на Маркс, че гражданското общество е истинският източник и театър на историята, което означава, че обяснението на политическите събития, правните промени и културното развитие и образованието трябва да бъде търсено в развитието на структурите на гражданското общество.

Грамши обаче отбелязва, че гражданското общество или онази сфера от социалния живот, която се оказва в пределите на личните граждански взаимоотношения и индивидуалното съгласие, се намира между принудителните структури на взаимоотношенията с държавата и икономическата сфера на производство.

Формулировката на Грамши за взаимоотношението между икономиката, обществото и държавата от гледна точка на контрастите на личния и публичния живот, на съгласието и принудата дава днес ключа към анализ на modus vivendi на начина на съществуване на неправителствените организации. Чрез нея ние вече е ясно кое е социалното пространство, заето от неправителствените организации.

През последния половин век българското общество премина през драматични и внезапни промени. През 1948г. българската традиция за благотворителност и социална инициатива бе прекъсната и правото на социална активност силно ограничено. От 1989г. насам на гражданите им бе върнато правото за свободно асоцииране. Какво означава тази промяна и какви са последствията й за благополучието на страната? отговорите на тези въпроси стоят в сферата на определяне на взаимоотношенията на неправителствените организации с държавата и с пазарната икономика.

Целта на неправителствените организации е от една страна да подпомогнат укрепването на държавата и от друга страна да не загубят своята независима роля на активен коректив, чийто основни черти са спонтанността и въображението. Неправителствените организации, работещи в областта на образованието, са съпричастни към тези цели. Обнадеждаващ е фактът, че взаимоотношението между тези НПО и държавните институции върви в посока на нарастващо доверие и професионализъм.