Образованието през ХХ век

Увод

В бързо променящите се реалности на съвременния свят глобализация, развитие на технологиите и електронизация - възниква нова концепция за образование, която дефинира нови образователни цели и политики.

У нас, ново е разбирането за образованието като фактор на социалната и културната кохезия и като икономически потенциал. Това разбиране произтича от стратегическата цел на Европейския съюз - превръщане в най-конкурентноспособната и динамична икономика в света, основана на знанието.

Лисабонската стратегия конкретизира тази цел като подобряване на качеството и ефективността на образованието, осигуряване на всеобщ достъп и отваряне на образователните системи към света.

Рамката за действие от Дакар определя образованието като ориентиран към практиката процес, продължаващ през целия живот, и обвързва неговата ефективност с качествата, които се формират у образоващия се индивид. Със стратегията "Образование за всички" тя поставя основния акцент върху достъпността и проектира отваряне на образователните системи към разнообразни познавателни потребности и "потребители" на знание. Рамката предвижда до 2015 г. осигуряване на качествено начално образование за децата с неравностоен социален произход и от етнически малцинства, намаляване на неграмотността с 50% и гарантиране на равни образователни възможности за двата пола. Тя интерпретира достъпността и като осигурена възможност за всеки да постига измерими и валидни образователни резултати и да удовлетворява своите образователни потребности през целия си живот.

1. Същност на концепцията образование през ХХ век

Според документи на ЮНЕСКО, които определят парадигмите за образованието през 21 век, една от най-важните задачи на образованието е, да