Образите на Огнянов ,Соколов и Кандов

Романът Под игото е създаден в основната си част през 1887-1888 г. В Одеса ,където И.Вазов намира убежище след започналите в Б-я гонения срещу русофилите.Идейно-емоционалният и образен свят на Под игото е изграден съвсем непосредствено върху спомените на писателя.Вазовата Бяла черква буквален превод на старото турско название на града Акча клисе-това е затрупаният под пепелта на пожарите от 1877г. Някогашен Сопот оформен през вековете на робство и годините на икономически и духовен подем.Под игото това е 1-ят истински роман в младате бълг.балетристика,но роден под тласъка на епохални исторически сътресения.

Действието на романа започва с идването на Бойчо Огнянов и завършва с неговата смърт.Но фактически то съвсем не се побира в рамките на 1 лична история , а обхваща 1 общонародна драма.В Под Игото няма в истинският смисал на думата главни,второстепенни и епизодични герои, а всички тия многоброини лица ,които се мяркат за малко или много време заемат своето място в пъстрият портрет на творбата.

Ако възприеме Бойчо Огнянов за главен герой , това е защото има особенно положение в обществото-като въплащение на революционната организация.Присъствието на този героичен образ на патриота-борец и революционер,романтичен рицар на националната революция,като своеобразен духовен лакмус Присъствието на този героичен образ на патриота-борец и революционер,романтичен рицар на националната революция,като своеобразен духовен лакмус спомага да се изяви по-ярко същността и на мирните герои от света на всекидневието.

Героите на Под Игото ,ние твърде ясно чувстваме , че те интересуват автора не толкова сами за себе си ,колкото със своето отношение към големия въпрос на епохата - въпроса за робството и борбата за освобождение. За професионалния революционер Бойчо Огнянов това е лично дело,дело на живот и на смърт.За жизнерадостният ,малко лекомислен доктор Соколов това е една възможност да вложи някъде кипящата енергия на своята експанзина натура- това не поставя под съмнение неговият патриотизъм.Чрез любовта си към Огнянов обиква революцията скромната и жизнерадостна Рада.Всеки от героите на романа има свой път в общия поток на национално-освободително движение.Огнянов и Соколов въпреки че по общите си ,тъй да се каже ,родови белези те са почти тъждествени.И двамата принадлежат към младата българска интелигенция , и двамата са революционери , до смърт предани на родното дело, и двамата са действени личности.Праволинеен и целеустремен,изцяло погълнат от една велика идея ,Бойчо Огнянов прилича на пусната в полет срела.Той живее и диша само с едно.Любовта с Рада не е странична пътека в живота му.Той просто увлича Рада по своя път , без дори да остави чувството че е спрял за миг.Той свързва в ч възел сички линии на своя живот.Съвсем различен е Соколов този слънчево жизнерадостен бохем, жаден за всички радости на живота,увличащ се , повърхностен и разпилян.Той е готов без колебание да жертва живота си за родината , но не е способен в нейно име да забрави всичко друго.Него мами и привлича всичко.С еднакво увлечение той може да поведе към конака шепа възстанци и да играе среднощ