Образите на Нено и Неновица

~ Заглавието на повестта Маминото детенце подсказва, че Л.К. ще разкаже историята на едно разглезено мамино чедо. Но авторът безпогрешно е преценил, че децата приличат на бащите си, че носят всичко добро и лошо от своите семейства, и затова подробно представя още в първа глава неговите родители.

~ Като използва сатирата възрожденският писател чрез образите на двамата видни казанлъшки граждани изобличава човека нищо- ленив,умствено ограничен,егоист,консуматор и паразит. Чрез така представените възпитателите на Николчо Л.К. внушава идеята, че те не биха могли да оформят от своя син друго освен безотговорен, високомерен и безцеремонен лентяй.

Писателят представя света на хората нищо Нено и Неновица, като рисува сенчестия чорбаджийски дом, в който властват тишината и спокойствието- тишината на застоя и спокойствието на безличното, бездуховното, отчуждено от света и хората съществуване. За да изпъкне животът дрямка, който царува в дома на Нено, е използван контраста м/у началното описание на казанлъшките трендафилови градини, в които се трудят прекрасни млади създания и потъналия в покой и леност сенчест двор на чорбаджията.

Безделието,леността са белязали както външния вид на дебелия господар, така и вътрешния му облик. За да покаже деформираното от мързел тяло на Нено, писателят използва карикатурната гротеска- фигурата на господаря на дома е представена като едносъщност и неразделност от две дини: едната голяма, а другата малка и туплестта. Описанието внушава безличието, духовната непълноценност на Нено най-забележителното у когото е огромното му тяло. Чорбаджията е представен как лежи отпуснат в/у черно-жълто китено чердже под сянката на кичеста круша. Затруднява го дори дишането,представено като клокане на вулкан.

Гротесковото изображение достига своята кулминация при описанието на малката лебеница. След хиперболичното представяне на тялото, характеризирано с елементи от растителния свят, за вида на лицето говорят от неживата природа- три червени подлоги, една малка дупка, две черни точки. Писателят сякаш не описва човек, а някакъв предмет-странен, фантастичен, внушавайки, че ленивият бездуховен живот е изличил човешкото от външността на чорбаджията.

Начинът на живот в този дом е характеризиран и чрез диалога м/у сънливия господар и неговия слуга. Разменените реплики разкриват какви са взаимоотношенията в дома, каква е ценностната система на обитателите.

Свикнал да избягва всяко усилие,ленивият чорбаджия се разтоварва от своите отговорности,като с назидателен тон дава заповедите си на Иван. Мъдрите наставления на чорбаджията го представят като господар чрез отношението му към слугите. Със самочувствието на богаташ той си позволява да ги унижава, да стъпче човешкото им достойнство. Жестокост звучи в заповедта му към Иван удряй. Той слята,че слугите трябва да изпълняват нарежданията на господаря, че те нямат право да мислят. Затова невинният отговор на Иван, че мисли, предизвиква гнева му. Надменността на Нено, господарското му самочувствие се дължат на богатството му. Умалителното съществително парици разкрива отношението му на този сребролюбец и скъперник към парите като основна ценност в живота .

Съветите и наставленията на капризния чорбаджия издават и какъв син възпитава той. Пред разглезения Н3 бащата няма авторитет. Служи си с примамки,обещава ново гроше,за да извика детето при себе си. Бащата разчита на парите, за да постигне послушание. Новото гроше за него е най-сигурният възпитателен метод.

Една от най-важните заповеди на Н1 се отнася до гюловицата, която е на почит в неговия дом. Ракийката превръща безкрайните мигове на безделие в блаженство.