Образите на живота и смъртта в Яворовата поезия

1.Увод:Яворов притежава изострена емоционалност и сетивност към човека и средата.Склонността към усамотяване и самовглабяване, позволяват на поета да търси смисъла на живота и смъртта, мотивите за които са пренесени в част от творчеството му.

2.Теза: М1:. В стихотворението "Угасна слънце" мракът, тъмата, липсата на светлина обезсилват и унищожават човешката личност.

М2:В Маска, Яворов поставя мъчителното съмнение за смисъла на духовното усилие и борбата на повика на живота и повика на мисията.От едната страна е живота и смисъла, а от дръга- смъртта и съмнението.

М3: Образът на Славата в стихотворението Към върха Яворов представя като движението към върха, като път към пустинята, към "нощта безконечна".

М4: Идентификационният дисонанс, който се разкрива чрез неговото контекстуално използване, е резултат от опитите на поета в търсенето на абсолюта и взаимовръзките, които организират единството на този абсолют. С негова помощ (на цялостния код, а не на конкретния символ) личното Аз се окрупнява до обобщения образ на търсещия човешки дух.

3.Доказателствена част:

М1: В стихотворението "Угасна слънце" мракът, тъмата, липсата на светлина обезсилват и унищожават човешката личност.

Доказателства:	Разсъждения:
Угасна слънце, няма я луната, в небо звезди не ще изгреят пак! И аз лежа безсилен да се дигна изпод нависналия леден мрак!
И аз лежа безсилен да извикам в безмълвието гробно на нощта
с мъртвешки лъсък в хлътнали очи, на устни с прясна кръв, последна капка, изсмукана из моите гърди...

Извод:

М2: В Маска, Яворов поставя мъчителното съмнение за смисъла на духовното усилие и борбата на повика на живота и повика на мисията.От едната страна е живота и смисъла, а от дръга- смъртта и съмнението.

Доказателства:	Разсъждения:
Хей, смърт, дай на живота път!
Мрътвея - ти каза истината: рано в студ сърцето ми замръзна; мисъл тъмна коса на смърт размахва. въздъхна нощ, и вече се не съмна...	В деня на Апокалипсиса наказващата десница на божеството ще го унищожи.Карнавалът, радостите на битието, младостта, любовта са представени като "маска" на небитието.
Смъртта - не виждам друго в белия кивот на твоите скрижали тайни, о живот!"
"Млад - на младост зноя не усетих. С ласка край мене, о живот благоухан, защо не спреш? Сразително желан на всяка смърт, що значи тая маска!	Именно поради тази причина особено значение в текста освен двата символни реда, представляващи битието и небитието, присъства и символният ред на привидността - "маска", "ден карнавален", "изкуствен лозов лист", "маскирана вакханка" и т.н.Особена символна функция има споменаването на изкуствения лозов лист, които смислопораждаща стойност в две главни посоки - лозовият лист като символ на веселието и радостите на живота е изкуствен и това дискредитира идеята за значимостта на житейските наслади, представя душевното страдание, загубените вяра, надежда и любов, фалшивите радости на битието.

Извод:

М3: Образът на Славата в стихотворението Към върха Яворов представя като движението към върха, като път към пустинята, към "нощта безконечна".

Доказателства:	Разсъждения:
"Нагоре, към върха!"

Извод:

M4: Чрез разгръщащото се посмъртно битие на Яворовата литературна личност окончателно се оформя културномитологическата представа за починалите членове на Четворката като герои на епохата, като новобългарски светци на културата. Яворов се схваща като еманация, като освободила се от бренното, от необходимостта да страда,