Забравена парола?
Начало на реферати

Образи на родното според „Изворът на Белоногата’’


Образи на родното според „Изворът на Белоногата’’
(ЛИС)


Поемата „Изворът на Белоногата’’ бележи една от най-високите точки в лириката на Петко Славейков.Творбата е мост между времето на новите идеи и фолклорното творчество,съхранило мъдростта на миналото и родното. В нея звучат посланията на възрожденската епоха, като доловят и западноевропейски баладични мотиви.
Живял по силата на обстоятелствата в Царигад, поетът има възможността да усети и хубавото, и лошото на столицата. Присъствието на много хора от различни националности – превръща Стамбул в град, гъмжащ от интереси, които раждат и предателството, и порока, и насилието. Затова душата на твореца закопнява по родния край – недокоснат от блясъка на цивилизацията и съхранил се като оазис сред политическия и културен живот. Още самото заглавие насочва към представата за неизчерпаемото начало. Изворът е символ на нескончаемата линия на живота. Извор на хубост, на радост, на невинност на любов е светът на девойката, дошла да напълни менци на най - святото място за влюбените. Изкусителните предложения, отправени към българката налагат бърз и убедителен отговор. Човекът носител на определена култура и представа за добро и зло, за грозно и красиво, оценява всичко, което му се предлага. Гергана е израсла на село, познава само своя роден край, закърмена е с добродетелите, характеризиращи всяка българка, и се подчинява на норми, утвърдени от поколения наред. За нея красиво е онова, с което са свикнали очите и – нейната градинка, гората, полето. Другата градска хубост не я привлича. За девойката хубаво и хармонично е онова, което е естествено, докоснато от нейната ръка , израснало от нежната и грижовност. Особено значимо присъствие в диолога между везира и Гергана има мотивът за градината. Детайлните познания на героинята за различните видове растения, романтичното описание на природата говорят за своебразна привързаност на селската девойка към родното. Сякаш в този момент не изрежда обикновените полски и градински цветя, които могат да се срещат във всеки дом, а говори за свои творения, които познава отблизо и които са се превърнали в част от нейната съкровена същност. Градинката е мястото, в което излива и тайните си сълзи, и свенливите си мечти, благословено и интимно островче на красотата в този понякога враждебен свят, затова я чувства толкова скъпа на сърцето си.
Голямо впечатление прави повторението : село Бисерча, ”бисер между мъниста’’ . Определен като най-изящен между скъпоценните камъни, бисерът символизира ненадминатата красота на момата и на нейното родно място. Откроява се връзката между българката и нейния дом като извор на красотата, но и на инстинктивно почувствената необходимост да се противопостави на всичко чуждо. В сферата на бита агата и българката се реализират противоположно. Девойката е работлива стихове като „рано ранила” , „на нива да идем”, „мен не ми тежи шетнята” разкриват трудолюбие, което не е натрапено от нечия воля, а е естествена необходимост, за да се изпълни с пълноценен живот делникът. Родното затрептява с най-доброто, което характеризира нацията – неизчерпаемото трудолюбие. Трудът за нея носи радост. Момичето иска да твори нещо, за да е полезно.
Нивата и лозето, скромната къща - това е жадуваната вселена, която момата иска да обитава. Твърдостта, с която отказва да приеме направеното предложение от везира, разкрива желанието на твореца да внуши, че няма по - благодатно място от онова, в което човекът се е родил, и най-мили за очите са очертанията на родния край.

Мотивът за родното се явява дори и в словата на Гергана. Тя говори с думи , които назовават явление от българския селски бит.

Образи на родното според  „Изворът на Белоногата’’ facebook image
Публикувано от: Hrisa Delcheva


Вметнати части (тест) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.