Образи и картини от крайните квартали на градът от стихотворението,,Зимни вечери на Христо Смирненски

Цикълът Зимни вечери на Христо Смирненски дава най-пълна представа за града и неговата социална реалност.Той е недружелюбен, неприветлив и отблъскващ.В тези предградия винаги има отчаяние, мъка,бедност и мизерия.Изгубени са радостните емоции в живота.Още в началото на творбата градът е сравнен с черна гробница, цялата обгърната от сива мъгла.Към общата картина на града авторът включва и нещастните му жители,които са загубили всякаква надежда за по-добро бъдеще.В този мрачен и студен град хората в него също са се превърнали в мрачни и студени хора,останали дори без никаква надежда в сърцата си.Бедните и невинни жители на града са обречени на мизерия и нещастие,лишени от светли дни.Зимната мрачна нощ е в унисон с мрака в душата на хората.

Смирненски избира за своята разходка крайните квартали на града,светът на градската беднота. В първата картина разкрива една социална и семейна драма.Зад мръсната и продрана завеса се вижда сюжета на пияни хрипливи слова, безхлебие, детски писъци и женско ридание. Човекът няма настояще, не вижда бъдеще, забравил е и миналото си. Или може би всичко е едно страдание. Градът става все по-мъглив и злокобен.

Във втората картина кипи усилен труд,озвучен от раэплакана цигулка.в картината липсва удоволствието от труда и за това и ковочите са черни.Има наличие на крадация на звукови и светлинни ефекти-от песен към звук на чукове и от мрак към ярки пламъци.

В третата картина поета ни разкрива съдбата на сляп старик и малко дете, която събужда в нас състрадание и съжаление. Болка изпитва и поетът, защото съчувства на своите братя.Той не сдържа мъката си и изтръгват от сърцето си думите: Братя мои, бедни мои братя - пленници на орис вечна, зла, - ледно тегне и души мъглата - на живота сивата мъгла...

В четвъртата картина, страданието, мизерията и гладът изправят човека пред смъртта. Тя е безпощадна. Отнема живота на младо момиче и по този начин разрушава надеждите на семейството.

Петата картина и финалът на творбата са посветени на съдбата на децата. Сграбчени от бедността и безхлебието, те сами са поели отговорността за собствения си живот. Те нямат право на детство, а това е несправедливо. Малките децанямат право и на почивка. Единственото място, където спират е край уличния фенер. И попаднали за миг в друг свят, красив и нереален. Без надежда завършва тъжната среднощна разходка на поета.