Стоян - V III б клас 19

Образи и картини от крайните квартали на града в стихотворението

Зимни вечери

Стихотворението Зимни вечери е един от последните текстове на Смирненски представя в него картини от живота в града, споени от общи мотиви и образи.

Заглавието , навява усещане за умирането на природата през зимата

и за вечерта, като умиране на деня, поражда представа за край и смърт.

Тя е не само физическа, но и смърт на човешкото; човека отчужден от другите и самия себе си.

Зимните вечери завладяват крайните квартали на града. Мракът, студът и мъглата обгръщат всичко и правят недостижимо очакваното утро. Със сезона на смъртта в природата се означава безнадеждното съществуване на човека от бедния квартал черна гробница, в която са погребани несбъднатите мечти на хората. Градът не приютява, а е пустош, където дебне вечна грижа, а страданието е съдба на човека. Смълчаните хижи,познатата къщурка, фенерът, затворът създават впечатлението за неяснота, смътност, сред които се стапят и човешките фигури.

Домът в произведението не е надеждна опора срещу заплахите на града.Зловещо гледа всяка сграда, с жълти стъклени очи, без да обещава покой. И в смълчаните хижи домашното огнище е заменено от студ и мрак. Този свят, лишен от светлина, топлина, смисъл и надежда за спасение, са принудени да обитават Децата на Града, на които мизерията

отнема всичко. Героите са представени като силуети, фигурите им страннно изникват от мрака, за да изчезнат после в него. И в мъглата жълтопепелява, в нейното зловещо празненство броди тежко, неспокойно плава някакво задгробно същество. Бродникът изживява страданието за своите бедни братя, а изповедта му се превръща в прилив за милост и спасение от мрачния затвор на живота.

Драмата на унизените и оскърбените е в унисон с обстановката, в която живеят къщурка позната, завесата мръсна,продрана, въпреки ,

че зимата е нарисувала по стъклата на бедната хижа неземни сребристи цветя.

Незнайни силуети, бащата безхлебен е видян като едър мъглив силует, слепецът с детето както някакво задгробно същество.

Животът им е мимолетен идват странни-странни гинат пак, изгубили мечтите си се превръщат в признаци.