Образа на любимата в Две хубави очи

Яворовото стихотворение Две хубави очи е едно от най-чувствените му произведения разкриващи истинската същност на любовта и образа на любимата. Стихотворението е наситено с много чувства и емоции за това като цяло то звучи като интимно откровение на авторовата душа.

Творбата изразява притихване пред образа на любимата жена, приклонение пред любовта и въздигането и на пиедестал пред, който автора се прекланя. Лирическият герой е пленен и очарован, не толкова от плътското в жената, отколкото от вътрешната и красота. Представянето на образа на жената само чрез детайл от нейната външност очите, и придава мистичност. Непорочнния и невинния на образ на детето сравнен с този на жената я издигат на божествено ниво и я оприличават на ангелско създание, на което лирическия герой се възхищава.

В Две хубави очи се борят двата образа на любимата детето, от чиито очи струят музика, лъчи, и чудовищното дете, плод на престъплението и позора.

Тази опозиция се засилва и чрез огледалната композиция на творбата, която загатва за вечната борба между доброто и злото. В творбата доброто устоява на лошото чрез молитвата. Превръщайки любовта в храм, Яворов отправя зов към любимата:

Душата ме се моли,

дете,

душата ми се моли...

Чрез апосиопезата душата ми се моли... поета символист изразява несигурност, неяснота и нравстена колебание, които бързо се опровергават от одухотворената личност на писателя, който издига любовното чувство на недостижим и легендарен трон, на който седи неговата любима.

Лирическия говорител е омагьосан от нежността, чистотата, белотата и невинността на детската душа. В нея той вписва желаната от него хармония на божественото присъствие на любовта в живота му. Представянето на любимата като ефирна, лека и безплътна фигура загатват за нейния мистичен, желан, но може би недостижим образ.

Чрез вътрешните рими очи лъчи се придава благозвучие и се засилва въздействието върху читателя.

Автора чрез символното изполване на очите успява да открехне прозореца на човешката душа и да прогледне в истинската и същност: не искат и не обещават те... - Това също е състояние на равновесие, защото очите нито искат нещо , но и същевременно не обещават нищо.

Плененият от магнетичното духовно излъчване на девойката автор, чиято невинност също е разкрита чрез символния образ на детето, продължава да се възхищава на духовната и красота, на невинността и непорочността и.

Тя, за разлика от него, не познава огорченията на живота. Непокварена, душата й е изпълнена с красота и надежди. В очите й той намира своето щастие и повтаря унесено:

Две хубави очи. Музика, лъчи

в две хубави очи. Душата на дете.

Стихотворението на Яворов " Две хубави очи " е едно от най-чувствените и запомнящи се произведения. В Две хубави очи Пейо Яворов разкрива идеала си за красота и любов. Усеща се вечният копнеж и търсене на любовното чувство и любимата в живота. Белязан от трагични случки в житейския си път, ние усищаме това произведение като истинско откровение откъсващо се от душата на лирика-символист.