Образа на града в поезията на Христо Смирненски

Христо Смирненски навлезе в нашата литература и остави трайна диря в нея с голямата човешка болка от социалната трагедия на онеправданите трудови хора. С дълбоко проникновение и изключителна поетична сила Смирненски разкрива трагичната участ на своите герои в тяхната вълнуваща човешка драма. С ръката на талантлив художник той рисува жалкото существуване на работниците от крайните квартали на големия град. Особено пластични и затрогващи са тези картини в цикъла Зимни вечери. Още с първите си думи поетът осъжда капиталистическия град:

Като черна гробница и тая вечер-

пуст и мрачен е града.

В творчеството на Смирненски ясно се откроява идейно-художествената връзка между двете тематични ядра-града-ад и човека-марионетка. В поезията му, като в малък творчески модел на света, се разгръщат динамичните развоини процеси на епохата и света. Художественият свят на този поет е една широко отворена творческа система, която не само поглъща, но и отразява, като особена поетична рефлексия, новия ритъм на света и връзката на човешкия духовен мир с този социално променен нов свят. Макар образа на града да е присъствал в творчеството на предшествениците на Смирненски Вазов, Г. П. Стаматов, Дебелянов той не е този централен образ, какъвто е в неговите стиховете. Градът е не само единствен декор в поезията му, но той присъства в самоусещането на лирическите герои, определя тяхната чувствителност. Взаимоотношението човек-град е проблемен център в творчеството на Смирненски. Неговия град е одухотворен, равноправен участник в общата динамична промяна на човек, съдба и социална среда. Той е новото действащо, но и новото експресивно лице в поезията на Смирненски. Превъплъщенията на този изключително жив и динамичен участник в поетичното деиствие са многобройни. Градът присъства чрез своята предметна, пространствена индивидуализация-улицата, моста (от стихотворението Стария музиакнт), бляскавите витрини (от Братчетата на Гаврош), задимените локали (от Цветарка).

Основният топус-градът, е очертан в два образни варианта. Единият създава представата за жесток, индеферентен към съдбата на своите обитатали град, вместилище на грозното и злото. Другият е градът-средище на революцията. Градът-топус на революцията е място на съдбовен сблъсък между стария и новия свят и е максимално естетизиран. Двойнствената визия на човека и града определя и характерната за поетичния патос в творбите на Смирненски двупосочност. Градът е разкрит като топус на злото, защото това е град лишен и лищаващ от живот, мъртъв, статичен, жесток към съдбата на своите обитатели. Град,