С непомръкваща светлина и сила,като истински бисер между епическите произведения на Петко Р. Славейков,блести "Изворът на Белоногата".

Много са художествените достойнствана тази творба,но между тях най-високо постижение на Славейковото поетическо дарование си остава образът на Гергана-главната героиня на поемата.В нейното лице поетът успява да изрази народният идеал за хъбава,работна,родолюбива,духовно силна и смела българка.

Още в първите стихове той очертава в стила на народната песен онези щрихи от нейния портрет,които я открояват сред другите.Те подсказват изключителноста на красотатаи добродетелите,които тя притежава:

Гергана пеле шарено,

Гергана кротко агънце,

кат бисер между мъниста

тя била междъ момите.

Гергана изобразена не само като най-лична мома в село Бисерча.В образа й са въплатени характерни черти,присъщи на поведението на девойката в условията на патриархалните нрави в българското село.Нейното моминско сърце обича "берно,примерно".На Гергана не са чуфжди народните поверия за змейове,самодиви и веди.Те са част от общото битие на народа и от представите му за непознатите и необясними сили.Гергана,както и дружките й,живее с чудната образност на песните и легендите,населявани от тези свръхестествени същества,рожба на народната фантазия.Славайков успява,да покаже душевните вълнения на девойката,която е закърмена да спазва ревнистно нравите,предавани от поколение на поколение.На нея и е известно,че в полунощ не бива да дава китка на любимия си,тъй като знае от майка и баща,че : "Китка се дава за обоч,кога се зора зазори" .За зла участ обаче тя нарушава това поверие и злата "веда" подслушва разговора на влюбените.

Богатството и силата на Герганената душа се разкрива най-пълно във втората част на поемата,когато героинята е изправена пред опасностана да бъде откъсната от родния край.Славейков изтъква преди всичко трудолюбието на българската,която от ранни зори започва работа:

"Рано сам,аго ранила

за прясна вода студена,

по-рано да си отпитам.

Тейко ми стара стария

бърза на нива да идем.

Рано ранила Гергана

станала,та се умила."

Тя не се срамува от труда и с достойнство отговаря на учедения везир,че й престои работа у дома и на нивата,затова е подранила на извора.Българската девойка неможе да си престави живота без труд,защото той осмисля нейното съществуване.Гергана притежава тази ценна добродетел и за нещо на светане би сменила жизнерадосния труд с безделието.Тя категорично отхварля примамливите покани на везира да отиде с него в Стамбула.

Гергана притежава и друго ценно качество-родолюбието тя обича родния си бащин дом и не жалае да го смени и за най-разкошните сараи.Неината привързаност към майка и баща,към родни ливади и "мала градинка"няма равна на себе си.Във вдъхновената си изповед Гергана излиза цялата си любов към родното.Тя открива неговите черти и в най-дребните детайли на всичко,което я заобикаля.Особено силна е привързаността й към моминската градинка,събрала цялата прелест на родната пророда.Гергана одухотворява всяко цвете и неговито име,събирайки в тях надеждите и радостите, е които минават нейните дни.Поетът рисувавеликолепен портрет на българката и нейната твурдост,с непреклонната и любов и решимост да я опази докрай.Колкото по-настоятелен става турския големец в желанието си да пречупи волята на Гергана,толкова по-решително се откроява нейния образ.Тя не се страхува да заяви направо в очите на везира:

Стамбул е,аго за мене

тука дето сам родена

и най-хубави сараи

там онзи моя бащин дом.