Електра-дегероизация на човешките страсти

Старогръцката литература изобилства от различни трактовки на древните митове. Така срещаме няколко варианта на произведения, изградени върху един и същи мит. Есхил, Софокъл и Еврипид създават трагедии върху легендата за Орест и сестра му Електра. В основата на произведенията стои разказа за семейството на Агамемнон. Легендарният владетел, участвал в десетте години на Троянската война загива от ръката на невярната си съпруга. Коварният план на Клитемнестра и любовника й Егист, погубват един от най-смелите войни на древна Елада. Въпреки протестите на народа на престола се възкачва убиецът Егист. Последвалите трагични събития имат за цел да накажат престъпниците и да възстановят нарушената справедливост. Богините отмъстителки-Ериниите, водят Орест, сина на Агамемнон към отмъщение за пролятата бащина кръв. С помощта на сестра си Електра Орест успява да убие Егист и майка си Клитемнестра. Въпреки че възстановява нарушената справедливост, убийството на майката е тежко престъпление според неписаните божии и човешки закони. Престъпление, заради което Орест е преследван от богините на отмъщението-Ериниите навсякъде.

Митът за Орест и Електра разкрива другата страна на човешката същност. В него няма епични сражения, няма антични герои, които да доказват качествата си на бойното поле. В него са разкрити низките човешки страсти, които нямат нищо общо с възвишения героизъм на древността. Затова можем да кажем, че този мит е своеобразна дегероизация на човешките страсти.

При многократното му разработване прави впечатление особеното внимание, което се отделя на Електра. В произведението на Есхил "Хоефорите" Дъщерята на Агамемнон и Клитемнестра е натоварена с кощунственото поръчение да извърши надгробен ритуал, с който да умилостиви духа на загиналия от ръката на съпругата си микенски цар. Младото момиче е обхванато от гняв срещу убийците на баща си. То тайно се надява да отмъсти за него с помощта на прокудения в изгнание брат. Девойката извършва ритуала, отправяйки молитва към боговете за справедливо възмездие. В следващите епизоди Орест се завръща и Електра го разпознава. Синът на Агамемнон убива Егист и майка си и така отмъщава за смъртта на баща си. Есхил определя на Електра второстепенна роля. Образът й не е задълбочен, предаден е схематично, без задълбочени психологически анализи.

В трагедията на Софокъл образът на Електра е задълбочен и правдив. Младата жена е представена като силна личност, която не се бои да воюва за принципите си. Тя ненавижда Егист, не може да го гледа как всеки ден, облечен с дрехата на баща й, с царски жезъл в ръка, сяда на престола. Тя мрази и майка си, която убива съпруга си и в дните за помен устройва пиршества. Електра не крие желанието си за мъст. Когато сестра й Хрисотемида й съобщава, че злодеите се канят да я заключат в отдалечено от двореца подземие, тя не се разколебава. Сърцето й прелива от болка и омраза към убийците на баща й. Тя вярва, че ще успее да отмъсти с помощта на брат си Орест. Неочаквано пристига съобщение за смъртта на Орест. Електра не пада духом. Тя е твърдо решена да възмезди убийците. Тя предлага на сестра си да й помогне. Хрисотемида обаче не притежава нейната смелост. Тя смята, че плановете на Електра са безумни. Останала сама смелата девойка не се отказва. Тя решава със собствените си ръце да накаже убийците.