Образът на Бай Ганьо , според гл. Бай Ганьо у Иречека

Цялата книга Бай Ганьо представлява една мозайка от отделни разкази , които са обединени от героя, чийто образ са представя в тях. И досега литературната критика спори дали книгата на Алеко , представила по назабравим начин събирателния образ на българските отрицателни черти, е роман или сборник с разкази.

В частта Бай Ганьо у Иречека се разкрива още един фрагмент от образа на Б. Г. И тук като въведение служи разговорът между приятелите от Весела България. Рамкираната композиция внушава достоверност на случките, те са представени през погледа на свидетели, пряко наблюдаващи героя на Алеко.

В началото героят се появява с прословутите си дисаги и още на гарата се проявява всеизвестното му скъперничество. Той отказва да вземе файтон, не дава дава на носача дисагите си, защото мускалите са вътре и може да запраши нанякъде , а и кой знае колко ще го оскубе.

Тук липсва подробно портретно описание на героя , тъй като Алеко вече е представил външния вид на Б. Г. В предишните глави. Но ото отделни детайли може да се съди за страннатасмесица между европейско, ориенталско и национално облекло.

Целта на Б.Г. е винаги една да спести , да не плати, да спечели. Това не може да се бърка със спестовността , защото при героя граничи с използвачеството и сметкаджийството.

Б.Г. предпочита да остане у Иречек, вместо да плаща за хотел. Държи се фамилиарно, без да се познава с известния историограф.Открито си проси да остане,а после да го развеждат по фабриките , за да продава розово масло. Героят е не само невъзпитано настойчив, той се издава, че не познава семейството на Иречек Иречек не може да се начуди за коя госпожа е думата , но това не смущава Б. Г. Той пристъпва в дома неканен със самочувствието и съзнанието , че Иречек му е длъжен. Неприятно впечатление прави героят на Алеко и с прословутата сцена с дисагите. Той е готов да остане у Иречек , да седне на трапезата му , но в същото време не може да му се довери: Абе то и министрите не са стока ,я ! . Героят на Алеко не е просто смешен, в тоди момент той показва жалката си дребнава душа, която гледа на останалитехора , мерейки със собствената си ограниченост. Бай Ганьо се съмнява във всичко и във всеки. Не се доверява дори на тези , които открито използва.