УПРАЖНЕНИЕ 14. ОБРАТНО РАЗСЕЙВАНЕ НА БЕТА-ЛЪЧИ

Цел на упражнението е изучаване взаимодействието на -лъчи с веществото в т. нар. геометрия на разсейване.

Теоретични бележки

При преминаването си през веществото -частиците могат да се отклонят от първоначалното си направление вследствие на еластично разсейване както от ядрата, така и от атомните електрони. При достатъчно дебели пластинки (d >> 1/n₀, където n₀ е броят на атомите в 1 cm³, а ефективното сечение на разсейване) се увеличава вероятността за многократно разсейване, при което част от -лъчите се разсейват на ъгли, по-големи от /2, т. е. наблюдава се обратно разсейване. Коефициентът на отражение, наречен албедо, се определя от отношението на потока на разсеяните към потока на падащите частици. Албедото зависи от:

1. Ъгъла на разсейване.

2. Енергията на -лъчите.

3. Дебелината на отразяващата пластинка. При малки дебелини интензитетът на разсеяните лъчи е малък. С увеличаване на дебелината, а с това и на броя на разсейващите центрове, расте и вероятността за многократно разсейване интензитетът на разсеяното лъчение се увеличава. При дебелини от порядъка на половината от максималния пробег на -лъчите в това вещество настъпва насищане.

4. Поредния номер на разсейвателя. Ако той е чист химичен елемент от неговото Z, а ако е химично съединение или сплав - от средния атомен номер.

5. Повърхността на разсейвателя. Повърхността трябва да е гладка, за да бъдат възпроизводими резултатите от измерванията.

При изследване на обратното разсейване се работи с постоянна геометрия: източникът на -лъчи и броячът се поставят така, че да се регистрират разсеяните под даден фиксиран ъгъл -частици, и се търси зависимостта на албедото от другите фактори.