ОБОНЯНИЕ

Органът на обонянието е съставен от характерни нервни клетки, разположени в обонятелната част на лигавицата, която покрива областта на горната носна мида и съседния на нея участък от носната преграда. Нервните клетки имат вретеновидна форма. От тях излизат два израстъка периферен и централен. Периферните израстъци се разклоняват в областта на лигавицата, а централните се групират в снопчета, наречени обонятелни нишки, преминават през решетъчната кост и завършват на обонятелната луковица. Те образуват периферния неврон на обонятелния път. Вторият неврон на обонятелния път започва от обонятелните луковици и завършва в триъгълните обонятелни поленца. Оттук започва третият неврон, една част от влакната на който минават над мазолестото тяло, други под него, а трети направо и достигат до централната част на обонятелния мозък крака на морския кон и зъбчатата гънка (фиг. 373).

Адекватен дразнител за обонятелните клетки в носната лигавица са различните миризливи вещества, излитащи или изпаряващи се от повърхността на различните предмети. Правени са многобройни опити за класифициране на разнообразните миризми, но всички са се оказали несполучливи.

За да се усети миризмата на дадено вещество, излитащите от него молекули трябва да достигнат до обонятелните клетки. Поради това, особено когато миризмата е слаба, човек прави няколко бързо следващи едно след друго вдишвания през носа. Това явление се наблюдава още по-отчетливо при животните със силно развито обоняние (куче, котка и пр.) и носи името душене или подушване.

В сравнение с животните обонянието на човека е значително по-слабо развито. Въпреки това то достига значителни величини. Например човек усеща миризмата на етера дори при концентрация във въздуха от 1:1 000 000, на мускуса при 1:10 000 000, на сероводорода при 1:1 000 000 000 и т. н. Следователно с помощта на обонянието могат да се открият вещества, които не могат да бъдат открити нито с химичен, нито дори със спектрален анализ.

И обонятелните рецептори притежават способностите да понижават своята възбудимост при по-продължително действие на дадено миришещо вещество. Например, ако човек влезе в затворено и задушно помещение, изпитва известно неприятно усещане. След известно време това усещане изчезва, т. е. обонятелните рецептори са се адаптирали към постоянно действащия дразнител. Излизането на чист въздух бързо повишава тяхната възбудимост.