ОБМЯНА НА ВЪГЛЕХИДРАТИТЕ

Въглехидратите са сложни органични съединения, съставени от въглерод, водород и кислород. Те са основният енергетичен източник на организма. При своето изгаряне до въглероден двуокис и вода те освобождават енергия, необходима за поддържане на жизнените функции и отправления в организма. Източник на енергия могат да бъдат и белтъчините и мазнините. Тяхното изгаряне обаче става не непосредствено, а само след предварителното им превръщане във въглехидрати. Само една сравнително малка част от белтъчините и мазнините може да се използуват непосредствено като енергетичен материал. Освен като източник на енергия въглехидратите са задължителна съставна част на живата протоплазма. В организма те представляват около 2% от сухия остатък.

В организма на животните и човека въглехидратите се намират под формата на гликоза, която се съдържа като нормална съставна част на кръвта в количество 90110 мг %, и на глигоген, който е складиран в различни тъкани и главно в черния дроб и мускулите като въглехидратен резерв. В зависимост от условията на живот и хранене количеството на гликогена се колебае силно. Средно той се изчислява на 14% от теглото на черния дроб и около 10,5% от масата на мускулите. При приемане на големи количества въглехидрати с храната съдържанието на гликоген в черния дроб може да се увеличи и да надвиши 10% от теглото на черния дроб.

У човека нормалното съдържание на гликозата в кръвта т. нар. кръвна захар, се поддържа на относително постоянно ниво и от един сложен регулаторен механизъм, в който най-важна роля играят хормоните инсулин и адреналин. Инсулинът е хормон, който се изработва в задстомашната жлеза от -клетките на Лангерхансовите островчета. Преминал в кръвта, той стимулира гликогенообразуването в черния дроб и подпомага използуването на въглехидратите в тъканите. При инжектиране на инсулин нивото на кръвната захар рязко спада, а при недостиг на инсулин в кръвта се покачва. Намаленото съдържание на захар в кръвта се нарича хипогликемия, а повишеното хипергликемия. Адреналинът има обратно на инсулина действие. Под негово влияние настъпва усилено разпадане на гликоген в черния дроб и в мускулите, в резултат на което нивото на кръвната захар се повишава.

През последните години беше доказано, че в регулацията на въглехидратната обмяна взема участие и друг хормон на задстомашната жлеза, който се изработва от -клетките на Лангерхансовите островчета и който беше наречен глюкагон. Той предизвиква също усилено разпадане на гликоген в черния дроб, но за разлика от адреналина не влияе върху разпадането на мускулния гликоген. Физиологичната роля на глюкагона не е достатъчно изяснена. Предполага се, че той предпазва организма от прекомерно понижаване на кръвната захар под влияние на инсулина.

Важна роля играят и част от хормоните, произвеждани от кората на надбъбречните жлези, известни под общото име гликокортикоиди. Приема се, че те участвуват в процесите на фосфорилиране на гликозата.

Дейността на всички тези жлези с вътрешна секреция се контролира от ц. н. с, като у висшите животни и човека важна роля играе и кората на големите мозъчни полукълба. Например, ако след многократни ежедневни обременявания със захар на изследваните лица се даде захарин, даващ вкусово усещане за сладко, нивото на кръвната захар се покачва. Ако същото количество захарин се вкара със сонда направо в стомаха, промени в нивото на кръвната захар не се наблюдават (Канфар, Начев и Добрева и др.).

При недостатъчна набавка на въглехидрати с храната те се образуват от белтъчини или от мазнини. В хода на цялостната обмяна на веществата се наблюдават