ОБМЯНА НА МАЗНИНИТЕ И ЛИПОИДИТЕ

По своя химичен строеж мазнините са сложни естери на глицерина и висшите мастни киселини. Те не се разтварят във вода, а само в мастните разтворители спирт, етер, хлороформ, бензин.

Липоидите или мастоподобните вещества са също сложни органични съединения, влизащи в състава на всяка жива клетка. Те могат да бъдат разделени на две основни групи: фосфолипиди или фосфатиди и стерини. В състава на фосфолипидите влизат мастни киселини, многоатомни алкохоли, фосфорна киселина и азотни съединения. Те се внасят чрез храната или се образуват в черния дроб и влизат в състава на всички тъкани. В особено голямо изобилие се съдържат в мозъка, сърцето и черния дроб. По своя химичен строеж стерините са сложни циклични съединения, съдържащи в молекулата си една или повече спиртни групи (ОН), поради което имат характер на алкохоли. Те са широко разпространени в растителния и животинския свят. Техен най-главен представител е холестеринът вещество, което влиза в състава на мозъчната тъкан и на други тъкани. Близки на стерините по своя химичен строеж са множество биологично активни вещества, като провитамините D, хормоните от кората на надбъбречните жлези, половите хормони, жлъчните киселини. Подобно на мазнините и липоидите са неразтворими във вода и се разтварят в мастни разтворители.

Мазнините в организма произхождат преди всичко от мазнините в храната. Намерено е, че след разглобяване на приетите мазнини до глицерин и висши мастни киселини и тяхната резорбция през стените на червата организмът си синтезира собствени, характерни за него мазнини, различни от тези, които са били внесени отвън.

Мазнини в организма се образуват и от въглехидратите. Убедително доказателство за това е затлъстяването на угояваните животни (свини, птици) при хранене почти изключително с въглехидратна храна.

Мазнини могат да се образуват и при обилно хранене с белтъчини. При обикновени условия обаче белтъчините представляват относително неголяма част от храната на човека, поради което натрупването на запасни мазнини става главно за сметка на въглехидратите и мазнините.

Общото количество на мазнините у човека е средно 1020% от теглото на тялото. При затлъстяване то може да достигне 4060%. Количеството на запасните мазнини в организма на човека и животните зависи от ред условия: пол, възраст, условия на работа, дейност на някои жлези с вътрешна секреция и пр. Както е известно, у животните, които се подлагат на угояване, предварително се премахват половете жлези. Отлагането на запасните мазнини става в подкожната мастна тъкан, около сърцето, в мастните капсули на някои вътрешни органи, напр. бъбреците, по булото, в скелетните мускули около мускулните снопчета, в черния дроб и т. н. При това отлагането на подкожната мазнина става неравномерно и зависи от пола: при мъжете по корема и врата, а при жените по бедрата и в тазовата област.

Мазнините имат и други функции в организма. Притежавайки значителна еластичност, мазнината в мастните депа и мастните капсули предпазва тъканите и органите от механични увреждания. Освен това, явявайки се лош проводник на топлината, подкожната мастна тъкан предпазва организма от прекомерна загуба на топлина. Тази е причината, поради която живеещите в полярните области животни имат дебел слой подкожна мастна тъкан. Най-сетне мазнината, която се отделя от мастните жлези в кожата, прави последната гъвкава и я предпазва от изсъхване.

Особено важно е обстоятелството, че мазнините, особено животинските, са богати на витамини. Поради това препоръчва се от ежедневно приеманите мазнини с храната най-малко половината да бъдат от животински произход.