ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО

1. Понятие за облигационно право. Облигационното право като обективно право и като наука. Система и източни на обективното облигационно право.

Облигационното право като обективно право

ОП като субективно право отношението между вземане и задължение е облигационното отношение /облигация/

ОП като наука

ОП като учебна дисциплина

Идеята на правото е да изравнява възможностите между субектите, между силния и слабия

Свръхрегулация последица от усложнените обществени отношения /прави правото непознаваемо/.

Празнота в правото.

Според Келзен /краен нормативист/ не може да съществува празнота в правото. Той разглежда субективното право като обективно право ако не съществува задължение не съществува и право.

Празнота в правото е измислено от онези съдии, които искат да се отклонят от буквата на закона.

Наука за ОП изучава действащото /обективно/ ОП, практиката по прилагане на действащото обективно ОП. Прилага сравнително-правния и историческия метод, за да обясни ОП като такова /да създаде нови правила или да промени чрез тълкуване/.

Учебната дисциплина ОП знания относно ОП и като наука.

ОП като обект част от действащото ОП. То е част от частното право /от гражданското право/. ОП няма претенции да е самостоятелен правен отрасъл. Дефинирането на правния отрасъл става чрез метод на правно регулиране и предмет на правно регулиране. Метод на правно регулиране равнопоставеност.

Предмет на ОП правни отношения.

Обективното право регулира обществените правни отношения като създава права и задължения. Правото регулира обществените отношения чрез правоотношението, което следва модела на правната норма.

ОП е онази част от гражданското право, която урежда облигационните отношения.

Облигационното право урежда имуществени /пряко или косвено имат връзка със собствеността, по-точно с присвояването на блага, динамиката на стоково-паричните отношения/ и част от неимуществените отношения. Облигацията е правният модел в областта на размяната.

Разменните отношения са между субектите в частната сфера.

ОП урежда деликтна отговорност при имуществените и неимуществените отношения. ОП е имуществено право, което урежда отношенията в стоково-паричния оборот, но понякога целите имат неимуществен характер.

При вещното право интересът на правния субект е статичен да се запази статуквото, такова каквото е. При облигационното право интересът е динамичен /да има промяна, да се постигне промяна/.

ОП урежда обществени отношения, които са актуални и в миналото и днес, т.е. стабилни обществени отношения /обменните/. ОП е най-защитено от идеологемите на миналите години.

Развитие на облигационното право.

Било е трудно да се отдели ОП от обективното право. ОП е възникнало с разделението на труда /скотовъдство и земеделие/. Икономическата необходимост и натурализацията довели до отложена /кредитна/ размяна credo вярвам. От тук произтича идеята за облигация /задължение да се върне това, което е обещано/.