Замяна. Обща х-ка и отграничения. Замяна с държ. и общ. имоти.

(чл.222 223)

С договора за замяна едната страна се задължава да прехвърли на другата собствеността върху една вещ или друго право срещу задължението на другата страна да прехвърли на първата страна собствеността върху една вещ или друго право. Дефиницията на чл.222 е по кратка: с договора за замяна страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или др.права.

Относно замяната субсидиарно приложение намират правилата за продажбата. Замяната всъщност представлява две насрещни продажби, по които всяка от страните се проявява съответно като продавач и купувач. Чл.223 предвижда, че всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава, освен това предписва, че правилата за продажб. се прилагат съотв. и при замяната. Разликата м/у замяна и продажба е в х-ра на едната престация заменителят прехвърля своята вещ, за да получи друга вещ с/у нея, докато при продажбата прехвърла собств-стта в/у вещта си, за да получи пари с/у нея.

Договорът за замяна, както и договорът за продажба е двустранен, възмезден договор. По правило замяната не е формален договор, но ако с оглед прехвърляните права или вещи законът предвижда форма за действителност, замяната трябва да се извърши в съответната форма, под риск от нищожност.

Съобразно чл.223 към замяната ще намерят съответно приложение следните правила:

1) правилата относно формата на продажбата нотар.форма, ког.се заменят недвиж. (чл.18).

2) правилата относно преминаването на собствеността и на риска чл.24 и чл.196 - определянето на момента, в които преминава рискът от случайно погиване на вещта, има съществено значение в договорните отношения. Принципът е, че вещта погива за собственика, но този принцип може да се измени по волята на страните.

3) правилата относно едновременното изпълнение чл.90.

4) правилата относно съдебното отстранение чл.193.

Препращането към правилата за продажба свидетелства за малкото стоп.значение на дог.за зам.

Възможно е заменяните вещи или права да са неравноценни в имуществено отношение. В този случай една от страните доплаща, уравнява по-високата стойност с пари, за да се получи еквивалентност на престацията, необходимо е това да е точно отразено в договора. Това е т.нар. смесена замяна когато заменяните вещи нямат еднаква ст-ст и разликата се изравнява в пари.