Залог върху вещи.

Всички движими вещи могат да бъдат предмет на договор, стига:

- залагането им да не е изрично забранено;

- да имат самостоятелно съществуване (напр. необраните плодове нямат);

- да имат имуществена стойност (лична карта не може да се залага напр.).

Договорът за залог е действителен и поражда заложно право само с действителното предаване на заложената вещ на залогоприемателя или на трето лице, избрано от него и залогодателя (чл.156,ал.1). Договорът е реален, т.е. съгласието между залогодателя и залогоприемателя се последва от предаване на заложената вещ.

Правото му да държи вещта е владелчески защитено (спрямо трети лица и залогодателя, който обикновено е собственик) и чрез това държане той упражнява заложното си право, което всъщност е едно ограничено вещно право.

Когато обезпеченото вземане е за стойност над 5 лв, залогът не може да се противопостави на трети лица, ако няма писмен документ с достоверна дата и с означение на вещите и на вземането (чл.156,ал.2).

Заложното право е неделимо право кредиторът има право да задържи всичко, което му е заложено, дори да е получил по-голямата част от задължението, докато обезпеченото вземане не бъде погасено изцяло. Кредиторът обаче няма право да си служи със заложената вещ, освен ако има изрична уговорка за това. (чл.157). Освен това трябва да полага грижите на добър стопанин. Залогоприемателят дължи и плодовете на заложената вещ.

Заложното право на кредитора е петиторно защитено ако бъде лишен от държането на вещта, кредиторът може да иска връщането й не само на основание владението си (чрез владелчески иск по чл.76 ЗС), но на основание на своя залог (чл.157,ал.3). Този петиторен иск може да бъде предявен срещу всяко трето лице, в което вещта би се намирала (залогът следва вещта), освен ако третото лице е придобило заложената вещ добросъвестно, в какъвто случай заложното право на кредитора се погасява (чл.78 ЗС).

Кредиторът ще може да предяви този иск и срещу залогодателя, ако вещта се намира в негова фактическа власт, но ще трябва да обори законовата презумпция на чл.159, изр.2 предполага се, че вещта е върната, ако се намира у длъжника.

Ако има опасност заложената вещ да се развали, както кредиторът, така и залогодателят могат да искат от районния съд разрешение тя да бъде продадена и сумата да бъде вложена в банка за обезпечение на кредитора (чл.158).