Задължения с право на избор. Факултативни престации.

Задължения с право на избор.

Два или няколко предмета могат да бъдат съдържание на ОблОтн, така че задължението да се погасява с престиране на един от тях по избор (алтернативно) на длъжника , кредитора или трето лице. Правната уредба се съдържа в чл. 130-132 ЗЗД.

За да се прехвърли право на собственост обаче е необходимо да се извърши конкретизация на вещта, да се отстрани неопределеността относно това, с какво точно ще се погаси задължението. По този начин алтернативната престация се превръща в просто задължение и може да бъде изпълнена.

Ако при наличие на задължение с право на избор не е определено кому е предоставен изборът, то той принадлежи на длъжника. Ако длъжникът не упражни правото си на избор в определения срок, или ако няма изричен срок до времето, когато задължението трябва да се изпълни, то правото на избор преминава на кредитора.

Ако правото на избор принадлежи на кредитора и той не го упражни в определения за това срок или ако няма срок до срока, който длъжникът му определи, то правото на избор преминава върху длъжника.

Страните могат да определят трето лице, което да направи избора, ако и то не го направи в определен срок, то се прави избор от съда.

Изборът става неотменяем, когато бъде съобщено на другата страна, а ако се прави избор от трето лице когато бъде съобщен на двете страни.

Когато една от многото алтернативно дължими престации стане неизпълнима, преди да е бил извършен изборът, тогава задължението се съсредоточава върху останалите възможни предмети на престацията (респективно върху останалата възможна ако са две) или върху обезщетението.

Факултативни задължения.

Характерното при факултативната престация е, че се дължи една престация. Тя е определена в съответен договор, но в този договор има клауза, която дава възможност на длъжника по своя преценка, при настъпване падежа на задължението, да престира нещо друго, различно от уговореното в договора, без за това да се иска допълнително съгласие от кредитора.

Ако дължимата вещ случайно погине, задължението не се пренася върху тази, с която длъжникът може (ако иска) да погаси задължението си, защото тази друга вещ не се дължи.