Облигационно право- Задатък. Отметнина
| Право | 2009-12-04 | 174 сваляния |
Задатък. Отметнина.
Задатък (капаро) е онази парична сума или друга имуществена ценност, която при сключване на договора едната страна дава на др. или на посочено от тях трето лице.
Даденото служи като доказателство, че договорът е сключен (има потвърдителна функция), а освен това то обезпечава изпълнението на сключения договор. Т.е. задатъкът има и една обезщетително-наказателна функция. След като изправната страна може при неизпълнение да се откаже от договора и да задържи задатъка, респективно да иска дадения от нея задатък обратно в двоен размер, ясно е, че задатъкът представлява средство за обезщетяване на изправната страна за вредите, които неизпълнението й причинява. А същевременно и наказание за неизправната страна, затова че не е осъществила това, за което се е обвързала.
Страните могат да придадат на задатъка най-напред значението на отметнина да уговорят, че всяка страна може да се откаже от договора да изпълнението му, стига да жертва задатъка, който е дала, респективно да върне получения от нея задатък в двоен размер.
Когато задълженията по договора са изпълнени, този, който е дал задатъка, го прихваща към изпълнението си. Ако такова прихващане не може да стане поради нееднородността на задатъка с дължимата престация, тогава задатъкът трябва да се върне от този, който го е получил.
Когато неизпълнението се дължи на невъзможност, за която длъжникът не отговаря, задатъкът се връща и отношенията между страните се уреждат по правилата за риска.
При виновна невъзможност от страна на длъжника, изправната страна може да задържи задатъка, който е получила, респективно да иска да й се върне в двоен размер задатъкът, който е броила, без естествено да изпълнява собственото си насрещно задължение.
Но тя не е лишена от правото да претендира действителните си по-големи вреди вместо задатъка, стига да го докаже. Това право трябва да й се признае след като тя е загубила възможността да получи реално изпълнение. Макар изправната страна да може да претендира действителните си вреди вместо задатъка, страната, която виновно е създала невъзможността, не разполага с право да иска намаляване на задатъка.
Ако изпълнението е все още възможно и длъжникът е в забава (неточно изпълнение), изправната страна има изборно право:
- или да иска изпълнението на договорното задължение и вреди за забава на базата на чл. 93, ал.3 ЗЗД, според който ако изправната страна предпочете да иска изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя по общите правила.
Тагове от реферата: метнина, игаионно, енност, имуществена, друга, право











