Забавено изпълнение. Лошо изпълнение. Частично изпълнение.

От длъжника не може да се иска изпълнение, докато не е изтекъл установения в негова полза срок.

С изискуемостта на вземането (първата предпоставка на забавата), длъжникът не изпада в забава, защото е необходимо кредиторът да е поканил (втората предпоставка) длъжника да изпълни задължението си. Изискуемостта сама по себе си не е покана за изпълнение, но след изискуемост е необходима покана за изпълнение. С неизпълнението в определения срок длъжникът изпада в забава.

Изключение от тази проста изискуемост имаме в два случая, в които длъжникът изпада автоматично в забава:

1) когато задължението му е за поправяне на вреда, причинена от непозволено увреждане;

2) когато изпълнението трябва да стане на определен ден, тук този предварително уговорен срок, представлява за длъжника покана за изпълнение.

Вината е третата предпоставка на забавата. За забавено изпълнение може да се говори само когато закъснението се дължи на причина, за която длъжникът отговаря на неговата вина или на вината на лицата, с които той си служи. Разбира се, законът презумира длъжникът като виновен до доказване на противното.

Ако изпълнението на длъжника е временно възпрепятствано (не по негова вина), то той не е в забава:

- кредиторът може да изисква, но и трябва да приеме забавената не по вина на длъжника престация и не може да претендира закъснителни вреди. Изпълнението за длъжника всъщност е отложено до изчезване на причината, която пречи на престирането.

- но при фикс-сделките кредиторът няма вече интерес от забавеното изпълнение. При тях кредиторът не е длъжен да приеме забавеното изпълнение. Длъжникът също е освободен от престиране и върху него ляга рискът от случайно събитие.

Това, което е забавено, все още може да бъде престирано макар и със закъснение. В този случай кредиторът може да иска:

1) реално изпълнение на задължението, но заедно с вредите от забавата чл. 79 ЗЗД.

2) да постигне пряко изпълнение, като му се разреши да осъществи сам дължимият резултат за сметка на длъжника, стига задължението да е заместима престация (чл. 80 ЗЗД).

3) ако кредиторът вече няма никакъв интерес от престация, длъжникът не може да му предлага първоначално дължимото със закъснителни вреди, а трябва да му престира вредите от пълно неизпълнение, а така също кредиторът може да иска разваляне на договора.