Време на изпълнението.

Всяко задължение трябва да бъде изпълнено точно. А точното изпълнение означава не само осъществяване на дължимия резултат, но и неговото своевременно осъществяване. Длъжникът изпълнява своевременно, ако престира на падежа. Тогава вземането вече е изискуемо моментът за изпълнение на вече изискуемото вземане.

Съгл. чл.69, ал.1 ЗЗД задължението е изискуемо веднага с възникването му. Т.е. каквото се дължи без срок, се дължи веднага. Кредиторът може веднага да изисква изпълнението, но и длъжникът може веднага да пристъпи към изпълнение.

Длъжникът трябва веднага да престира след като му бъде поискано. Кредиторът обявява в поканата си достатъчен срок за изпълнение достатъчен с оглед изискванията на добросъвестността. Тази покана превръща безсрочното задължение в задължение с определен срок. Длъжникът може винаги да изпълни безсрочното задължение, но не е длъжен да стори това. Поканата вече го обвързва. Когато няма определен ден за изпълнение (чл.84, ал.2 ЗЗД), длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Едва от този момент от него могат да се претендират вредите, които закъснялото изпълнение причинява на кредитора.

Правилото на чл. 69, ал.1 ЗЗД не може да намери приложение в случаите, когато било изрично, било мълчаливо има установен срок за изпълнение.

Конклудентен срок за изпълнение за мълчаливо уговорен срок говорим, когато от обстоятелствата на отделния случаи съдим, че е необходимо време за изпълнение на задължението. Те могат да бъдат най-различни: от значение са както естеството на облигационното отношение, така и характерът на дължимата престация, начинът и мястото на изпълнение на задължението и предполагаемата воля на страните. Във всички тези хипотези мълчаливо уговорения срок е неустановен. Необходимо е този ден да бъде фиксиран. Това става чрез покана до длъжника. В нея кредиторът дава достатъчен срок за изпълнение такъв срок, който да държи сметка за всички тези обстоятелства. При спор съдът проверява дали даденият срок е наистина достатъчен. Не престира ли на определения му в поканата срок, длъжникът изпада в забава (чл. 84, ал.2 ЗЗД) и дължи за времето след поканата вредите, които със закъснялото си изпълнение причинява на кредитора.

Изрично установен срок. Може да бъде:

А) на определен ден, т.е. точно определен срок;

Б) относително определен срок страните могат да уговарят, че изпълнението може да се иска на определен ден след настъпването на едно сигурно събитие.