Разваляне на двустранни договори, поради неизпълнение.

В облигац. връзка, породена от двустр.дог. и двете страни са К и Д една спрямо друга; задължение за едната страна възниква само защото такова възниква и за другата (генетична вр.); насрещните задължения на страните си служат взаимно за правно основание (функ.вр).

При положение, че разпадането на една облиг.връзка може да бъде последица на изрично съглашение, постигнато м/у самите страни възниква въпроса за ползата от чл.87 (1), по силата на който развалянето се осъществява ч/з едностранно изявление на изправната стр.:

- най-напред случаите, когато законът допуска развалянето само по съдебен ред (чл.87,ал.3) тогава страните имат интерес да отстранят по договорен път тази съдебна процедура;

- за да се освободи изправната страна от нуждата да дава срокове за изпълнение на неизправната (чл.87,ал.1) и от нуждата да доказва липсата на интерес от забавеното изпълнение, ако то й се предлага от длъжника заедно с обезщетение за забавата (чл.79,ал.1).

Нормативно уреждане по-често страните нищо не уговарят относно последиците, к/о ще настъпят в случай, че задълженията по двустр.дог. не бъдат изпълнени. Законът в този случай помага с правилата, които установява в чл.87 и чл.88. Тези текстове уреждат изобщо режима на развалянето на двустр. договори при неизп-ие на зад-ията си по тях и влизат в д-ие, когато няма нищо уговорено м/у страните в тази връзка.

Основни начала на режима на разваляне:

- изп-ието тр. да бъде реално осъществено; развалянето поради неизп-ие е допустимо само като крайно средство за ликвидиране на висящите отношения;

- развалянето се осъществява поначало без съдебна интервенция ч/з едностранно изявление на изправната, отправено до другата страна.

Правото на изправния К да развали договора не съставлява една негова алтернативна възможност (да иска прякото изп-ие или развалянето на дог.). Тя не може без друго да упражни правото си на разваляне. Тя трябва да търси преди всичко реалното изп-ие да се стреми към него, да даде на длъжника за тази цел подходящ срок за изп-ие. Може да смята развален договора само след като изпълнението не последва в течение на този срок (чл.87,ал.1). Т.е. то е само едно крайно средство, к/о влиза в д-ие едва когато друг изход няма.

Ред на развалянето действащото ни законодателство възприема по принцип с-мата на разваляне ч/з едностр. изявление. То смята, че щом безполезно са били изчерпани всички ср-ва за реалното осъществяване на дължимия резултат, достатъчно е едностранното и поначало неформално изявление на изправната страна, за да разкъса облигационната връзка по